Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Аз съм духче — каза ѝ той. — Част от горда и благородна…
— Шът — изсъска тя и се подаде иззад бронзовото дърво. По алеята премина открита карета, понесла някакви важни азиши. Познаваше се от връхните дрехи. Големи, провиснали одежди с наистина широки ръкави и с шарки, които не си отиваха една с друга. Всичките приличаха на хлапета, промъкнали се в дрешника на родителите си. Шапките все пак бяха изискани.
Крадците вървяха подире ѝ и се придвижваха достатъчно незабележимо. Наистина не бяха съвсем зле. Дори и да не знаеха как да изкачат една стена като хората.
Събраха се около нея, а Тигзик се изправи и изопна дрехата си — подражание на облеклата на богатите писари, които работеха за управлението. Тук, в Азир, работата за управлението беше наистина важна. Всички останали бяха наричани „отделени“, каквото и да значеше това.
— Готови? — обърна се Тигзик към Максин, другият облечен в хубави дрехи крадец.
Максин кимна и двамата тръгнаха надясно, към градината със статуите на двореца. Предполагаше се важните хора да се навъртат там и да гадаят кой ли ще бъде следващият Главен.
Неговата работа си беше опасна. На последните двама някакъв тип в бяло им отсече главите с Меч. Най-последният Главен изтрая само два проклети дни!
Щом Тигзик и Максин изчезнаха, Крадла имаше да се безпокои само за четирима. Хукин, неговият племенник и двама мършави братя, които не говореха много и постоянно бъркаха под наметалата за ножовете. Крадла не харесваше такива хора. Кражбите не биваше да оставят трупове. Да оставяш трупове е лесно. Ако можеш просто да убиеш всеки, който те е забелязал, в това няма никаква трудност.
— Ти можеш да ни вкараш — обърна се Хукин към Крадла. — Нали?
Крадла нарочно подбели очи. После се понесе през бронзовото пространство към главната сграда на двореца.
Наистина прилича на цици…
Усукания се заизвива по земята около нея, а ластарите му оставяха тук-таме мънички прозрачни кристалчета. Беше извит и бърз като змиорка в движение, само дето израстваше, вместо да се движи. Пустоносните бяха особена работа.
— Разбираш, че не съм те избирал аз — произнесе той и сред филизите се появи лице, докато се движеха. Говоренето му оставяше странна следа — след него се трупаха неподвижни ликове. Устата сякаш мърдаше, понеже изникваше твърде бързо до нея. — Аз исках да взема една важна ириалска матрона. Баба. Изключителен градинар. Но не би. Пръстенът заяви, че трябвало да изберем теб. „Тя е посещавала Старата Магия“, заявиха те. „Нашата майка я е благословила“, казаха те. „Тя е млада и ние можем да я изваем.“ Е, на тях не им се налага да се оправят с…
— Да мълчиш, Пустоносни — изсъска Крадла и се долепи до стената на двореца. — Или ще се окъпя в светена вода и ще отида да чуя свещениците. Може би ще извършим екзорсизъм.
Крадла се движеше по стената, докато успя да погледне зад извивката ѝ и видя караула — мъже в шарени дрехи и шапки с дълги алебарди. Вдигна поглед нагоре по стената. Издуваше се над нея, като скална пъпка, преди да продължи да се извива още по-нагоре. Беше от гладък бронз без издатини за хващане.
Тя изчака, докато стражите не се отдалечиха още.
— Чудесно — прошепна тя на Усукания. — Ще правиш каквото кажа.
— Не.
— Да. Аз те хванах, точно като в преданията.
— Аз дойдох при теб — отвърна Усукания. — Силите ти идват от мен! Ти изобщо слушаш ли…
— Нагоре по стената — каза Крадла и посочи.
Усукания въздъхна, но се подчини и запълзя нагоре нашироко и оплетено. Крадла подскокна и хвана малките издатини на лианата, която се закачаше за бронза заради хилядите клонки с лепкави кръгчета по тях. Усукания се плетеше пред нея и създаваше някаква стълба.
Не беше лесно. Беше ужасно трудно с тая издутина, а и дръжките на Усукания не бяха много големи. Но тя го направи — изкачи се почти до върха на купола, където прозорците гледаха надолу.
Крадла хвърли поглед към града. Ни следа от мъжа в черна униформа. Може би му е избягала.
Обърна се, за да огледа прозореца. Хубавата му дървена рамка държеше много дебело стъкло, нищо че гледаше на изток. Не беше справедливо, дето Азимир е толкова добре защитен от бурите. Трябваше да живеят с вятъра като обикновените хора.
— Трябва да го Изпустоносим — рече тя и посочи прозореца.
— Ти разбираш ли — отвърна ѝ Усукания, — че докато твърдиш, че си майстор-крадец, аз върша цялата работа в нашата връзка?