Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Седна на масата, почесвайки се по корема, обяви, че е толкова гладен, че ще изяде цял кон с такъмите, и скоро отопи докрай соса от чинията.
Слънцето залязваше над парка Монсо и някъде отдалече долиташе ясен и чист звук на флейта. Настъпила бе необичайна тишина. Сякаш животът беше спрял. В такива мигове Марсел забравяше времето, работния ден, забравяше всичките си тревоги. Лято е, мислеше той, ще мога малко да отдъхна, ще излизам с милата ми Душка, ще й пея в леглото, ще си проясня главата…
Жозиан прибираше чиниите. Младши искаше сладолед с кестени и целувчени сладки с бадеми…
Марсел отвори кутията с пури, избра една. Поднесе я до носа са и я вдъхна. Завъртя я между пръстите си. Оригна се. Извини се на Ортанс. Наклони глава, обиколи с поглед тримата и въздъхна:
— Иска ми се всеки ден да е като този. Без проблеми, без облаци над главата ми, само любовта на близките ми да ми топли сърцето. Никога вече не искам да чуя да се говори за сделки… до утре поне.
— Точно така, само дето… — започна Жозиан, сядайки на масата. — Май ще трябва да си поприказваме, добричкия ми дебеланко! Има едни работи, дето жестоко ни дразнят сина ти и мен, още малко и ще се изприщим.
— Не тази вечер, Душко, не сега. Добре ми е, отпуснал съм се, направо съм се разплул от кеф… Холестеролът ми е паднал, миокардът ми се е отпуснал, а отвътре ми напира да флиртувам с теб.
Той се наклони към нея и развеселен, я ощипа отзад.
Тя се извърна и с трагичен тон заяви:
— Марсел Гробз, цопнали сме в лайното!
Жозиан започна със срещата с Шавал в „Роял Перер“, после Младши обясни на баща си какво бе видял в мозъка на Шавал. Накрая Ортанс на свой ред предаде съдържанието на разговора по време на срещата си с него. Марсел слушаше със стиснати челюсти, ровейки с пурата пепелта в пепелника. Жозиан нанесе последния удар.
— Направо да се обесиш на собствения си колан, само дето си е самата истина, нищо не си измисляме.
— Сигурни ли сте, че разказът не е плод на развихрената ви фантазия? — попита Марсел, налапвайки хаванската пура.
— Шавал ми обясни всичко подробно — отговори Ортанс. — Провери движението по личните си сметки. Това е доказателство все пак!
Марсел кимна утвърдително, доказателство е, при това сериозно.
— Никога няма да се отървем от тази жена, вълчо! Ще ни преследва до края на живота си. Няма да се примири, че я изместих. Хиляди пъти съм ти казвала, прекалено си добър към нея… Вместо да я усмири, щедрото ти поведение я озлобява.
— Исках само да постъпя като свестен човек. Не исках да се окаже на улицата, да води мизерен живот…
— Тя кляка само пред силата! С проявите ти на щедрост само я унижаваш и я нахъсваш още повече.
— Мама е права — намеси се Младши. — Удари я силно, бъди жесток. Тя няма нужда от нищо, остави й апартамента, плащаш й месечна издръжка, правиш й пенсионни вноски, но за хищник като нея никога не е достатъчно. Дойде време да обърнеш другия край. Напълно излишно е името й да фигурира в личния ти списък в банката. Абсурдно е.
— Заради пенсията й — обясни Марсел. — Зная какво е да си беден. Безсънните нощи, свитият на топка стомах, страхът да отвориш пощата, мизерните спестявания, плод на лишения. Не исках да се тревожи…
— Тя не се тревожи, ами по цял ден се чуди какво да прави и мисли само за отмъщение — каза Младши. — Спри й издръжката и ще бъде принудена да работи като всички останали.
— На нейните години! — възпротиви се Марсел. — Няма да има сили!
— Има достатъчно, повече, отколкото си мислиш! Тя е отвратителна и подла, но е жилава.
— Не мога да я изхвърля на улицата все пак — промърмори Марсел, смучейки пурата си.
— За разлика от теб тя няма да се поколебае за секунда! — извика Жозиан.
— Знам, знам… И аз се уморих от номерата й. Никога ли няма да престане?
— Никога! — провикна се Жозиан. — Ще продължи да ни погажда подли номера и от гроба!
— Представях си, че ще се усмири. Защо не се държи като другите жени на нейната възраст? Да играе бридж, да плете, да ходи по концерти, да събира хербарии, да си пие чая с някой бивш любовник, да чете Пруст и Шатобриан, да започне да взема уроци по пиано, по кларнет, да се учи да танцува степ! И аз не знам вече! Правя всичко за нейно добро, разкъсвам се, а тя ми плюе във физиономията!