Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Ирен.
Ирен.
Ирен.
116
Каол се събуди от топли, нежни ръце, милващи го по челото, по челюстта.
Познаваше този допир. Щеше да го разпознае, дори да беше сляп.
Последно си спомняше как се сражава на парапета на крепостната стена. В следващия миг светът изчезна. Сякаш избликът на сила от тялото на Ирен бе отслабил не само гръбнака, но и съзнанието му.
- Не знам дали да ти се разкрещя, или да заплача - простена той, като отвори очи и видя Ирен коленичила пред него.
Погледът му обходи за миг всичко наоколо: лежеше по гръб върху най-долните стъпала на някакво стълбище. Голям свод, отворен към мразовитата нощ, разкриваше ясно, звездно небе. Без нито един уивърн.
Чуваха се викове. Ликуващи, триумфални викове.
Но нито един костен барабан. Нито ръмжене и зверски ревове.
А Ирен галеше лицето му с усмивка. И сълзи в очите.
- Крещи ми колкото си искаш - каза му и няколко от сълзите ѝ се отрониха.
Каол обаче можеше единствено да се взира в нея, проумявайки какво се е случило. Защо силата ѝ е бликнала така.
Какво бе постигнала неповторимата жена пред него.
Всички скандираха нейното име. И войниците, и жителите на Оринт.
Каол се радваше, че е седнал.
Макар и изобщо да не го изненадваше, че Ирен е постигнала невъзможното.
Той плъзна ръце през кръста ѝ и зарови лице в шията ѝ.
- Значи всичко приключи - пророни до кожата ѝ, неспособен да овладее разтрепераното си тяло, смесицата от облекчение, радост и остатъчен, призрачен страх.
Тя само прокара пръсти през косата му и надолу по гърба му. Каол почувства усмивката ѝ.
- Да, приключи.
Но жената в обятията му, детето в утробата ѝ...
Ераван може и да го нямаше вече заедно със заплахата и армията му. И с Майев.
Ала животът, осъзна Каол - животът току-що започваше.
***
Несрин не можеше да повярва. Врагът просто се беше... сринал. Дори принцесите в тела на каранкуи.
Звучеше също толкова налудничаво, колкото това, че елфи и вълци просто бяха изскочили от дупки в материята на света. Отдавна изгубена армия, която мълниеносно атакува Морат. Сякаш воините знаеха точно къде и как да нападнат врага. Сякаш някой ги бе съживил от древните северни митове.
Несрин кацна върху окъпаните в кръв градски стени и загледа как рукини и вещици преследват легиона на Железни зъби към хоризонта. И тя щеше да лети с тях, ако не бяха кървавите следи от нокти около едното око на Салки.
Като слезе от гърба му, едва събра сили да извика лечителка.
Да разседлае рука си, говорейки му успокоително. Дълбоките резки от ноктите на илкена го обливаха в кръв. Не се виждаше отрова, но...
- Ранена ли си?
Сартак. Принцът я оглеждаше от глава до пети с широко отворени очи и оплискано в кръв лице. Зад него Кадара дишаше тежко, кацнала върху парапета. Перата ѝ бяха също толкова окървавени, колкото ездачът ѝ.
Сартак я стисна за раменете.
- Ранена ли си?
За пръв път разчиташе подобна паника в изражението му.
Несрин просто посочи застиналия враг, неспособна да изрече каквито и да било думи.
Докато наоколо ехтеше една дума, отново и отново. Ирен.
По стената към двата рука се спуснаха лечителки и Несрин си позволи да прегърне Сартак през кръста. Да долепи лице до покритите му от броня гърди.
- Несрин.
Името ѝ прозвуча едновременно като въпрос и заповед. Но тя продължи да се притиска към него. Бяха стигнали толкова, толкова близо до пълното поражение.
Ирен. Ирен. Ирен, крещяха войниците и жителите на града.
Сартак прокара ръка по сплъстената ѝ коса.
- Досещаш се какво означава победата, нали?
Тя вдигна глава и свъси вежди. Зад тях Салки стоеше търпеливо, докато някаква лечителка затваряше раните около окото му с магията си.
- Една спокойна нощ, надявам се - отвърна тя.
Той се засмя и я целуна по слепоочието.
- Означава - прошепна до кожата ѝ, - че се прибираме у дома. Че идваш у дома с мен.
Въпреки съвсем скорошния край на битката, въпреки всички мъртви и ранени наоколо Несрин се усмихна. У дома. Да, щеше да се прибере с него в Южния континент. При всички, които ги чакаха там.
***
Елин, Роуан, Лоркан и Фенрис останаха на полето пред градската порта, докато не се увериха, че сразената армия няма да се надигне. Докато хаганските войници не плъзнаха сред вражеските, побутвайки ги с крака и оръжия. Без отговор.
Ала не обезглавяваха падналите воини. Не довършваха работата си докрай.