Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Ръцете ѝ се плъзнаха плахо, бавно по гърба му. И го прегърнаха.
- Липсват ми - пророни с разтреперан глас тя.
Дориан я притисна по-здраво към себе си и ѝ позволи да остане в обятията му колкото време имаше нужда, докато Абраксос се взираше в опожареното парче земя от равнината, в лобното място на вречената си, която никога нямаше да се завърне.
А градът под тях ликуваше.
***
Елин изкачваше с Роуан стръмните улици на Оринт.
Народът ѝ ги обточваше със свещи в ръце. Като река от светлина, от огън, водеща към дома.
Право към портите на двореца.
Където ги чакаха лорд Дароу и Еванджелин. Момиченцето сияеше от радост.
Дароу, застанал на пътя им, ги гледаше с каменно лице. Непоклатимо като скалната снага на Еленови рога, издигаща се зад града.
Роуан изръмжа тихо и Фенрис, вървящ на крачка зад тях, повтори звука.
Но Елин пусна ръката на вречения си и огнените им корони угаснаха, докато извървяваше последните няколко стъпки до сводестия вход на двореца. До Дароу.
По озарената в златисто улица се възцари тишина.
Старият лорд нямаше да я допусне. Щеше я изхвърли пред очите на целия свят. Като последен, унизителен плесник през лицето.
Но Еванджелин подръпна ръкава на Дароу - като че го подканваше.
Жестът успя да подтикне стареца да проговори:
- С младата ми повереница разбрахме, че си се изправила срещу Ераван и Майев с почти изчерпана магия.
- Така беше. И никога няма да си я възвърна.
Дароу поклати глава.
- Защо?
Не питаше за изтощението на магията ѝ. Питаше защо се бе опълчила на най-големите си врагове с нищожни искрици сила във вените си.
- Терасен е мой дом - каза Елин.
Това беше единственият отговор, който ѝ подсказваше сърцето.
Дароу се усмихна леко.
- Така е. - Лордът сведе глава. Сетне преви цялото си тяло в дълбок поклон. - Добре дошли! - Каза, а изправяйки се, добави: - Ваше Величество!
Но Елин погледна към Еванджелин, която продължаваше да се усмихва сияещо.
Върни ми кралството, Еванджелин.
Така ѝ беше заповядала преди много, много месеци.
И не знаеше как бе успяло да го постигне момичето. Как бе променило възрастния господар пред тях. Но ето че Дароу я канеше през портата към двореца зад нея.
Еванджелин ѝ намигна окуражително.
Елин се засмя, хвана момичето за ръката и поведе обещанието за светло бъдеще на Терасен към двореца.
***
Всяка древна, белязана от годините зала ѝ навяваше спомени. Оставяше я без дъх и изпълваше очите ѝ със сълзи. Заради славното им минало. И тъжния им, окаян вид сега. И мисълта, че предстоеше да си върнат стария блясък.
Дароу ги поведе към трапезарията, за да си набавят храна и напитки, каквито въобще можеха да се намерят посред нощ, и то след такава битка...
Но щом съзря кой ги чакаше сред поизлинялото великолепие на тържествената зала, Елин забрави за глада и жаждата си.
Цялата зала стихна, когато тя се спусна към Едион и се хвърли на врата му с такава сила, че залитнаха с крачка назад.
Най-сетне си бяха у дома. Заедно.
Усети смътно, че Лизандра отива при Роуан и другите зад нея, но не се обърна. Защото радостният ѝ смях секна, като видя изпитото, уморено лице на Едион. Тъгата по него.
Тя сложи ръка на бузата му.
- Съжалявам.
Той затвори очи и се облегна на нея с разтреперана уста.
Елин не каза нищо за щита на гърба му - щита на баща ѝ. За пръв път го виждаше с него.
Вместо това попита тихо:
- Къде е той?
Едион я изведе безмълвно от трапезарията. Тръгнаха по лъкатушещите коридори на двореца, техния дворец, стигайки до малка, осветена със свещи стаичка.
Гавриел беше положен върху маса и жестоко обезобразеното му тяло бе покрито с вълнено одеяло. Открояваше се само красивото му лице, благородно и милостиво дори в смъртта.
Едион остана при вратата, а Елин отиде при воина. Роуан и другите спряха при Едион и вреченият ѝ сложи ръка на рамото му. Фенрис и Лоркан сведоха глави.
Тя спря при масата, върху която лежеше Гавриел.
- Изчаквах да положиш кръвната клетва след сина си - промълви и глухият ѝ глас отекна между каменните стени. - Но искам да я положиш сега, Гавриел. С огромна чест и благодарност ти предлагам да положиш кръвната клетва пред мен.
Сълзите ѝ закапаха тежко по одеялото, покрило тялото му, и тя избърса една, преди да извади кинжала от ножницата на хълбока си. После отви едната му ръка.
И поряза дланта му. Плътта не закърви, само се поду леко. Но тя изчака и накрая една капка кръв се отрони върху каменния под. Сетне направи разрез върху китката си, потопи пръсти в кръвта и пусна три капки в устата му.