Кралство на пепелта

Именно това бе попречило на кралицата да се превърне в огледало. Това бе спасило Елин и кралството ѝ.

Майев се загърми, а Голдрин продължаваше да гори със светлина, същата като тази на ръката ѝ.

Пръстенът правеше носителя си недосегаем от Валгите. На тях пък действаше като отрова.

Майев изкрещя толкова пронизително, че светът се разтърси.

Всички наоколо просто стояха сред сипещия се сняг и я гледаха със студени лица.

Ставаха свидетели на смъртта ѝ в името на онези, които бе унищожила.

Майев се замята в мъчителни конвулсии, раздирайки плътта си. Бледата ѝ кожа започна да се бели като стара боя.

Да разкрива малко по малко съществото под измамния облик, който сама си бе създала.

Елин просто надзърна към Роуан, към Лоркан и Фенрис с притаен въпрос в очите.

Роуан и Лоркан кимнаха. Фенрис мигна веднъж. Жестоко раненото му лице още кървеше.

Елин пак доближи пищящата кралица, съществото под кожата ѝ. Мина зад нея и изтръгна Голдрин от тялото ѝ.

Майев, се свлече върху калния сняг, но пръстенът не спираше да я разкъсва отвътре.

Елин вдигна Голдрин над главата си и кралицата впи тъмни, ненавистни очи в нея.

Елин само ѝ се усмихна.

- Ще се преструваме, че последните ми думи към теб са били достойни за песен.

Тя замахна с огнения меч.

Устата на Майев още беше отворена в беззвучен писък, когато главата ѝ се търкулна върху снега.

Плисна черна кръв, но Елин не спря дотук. Замахна отново с Голдрин и прониза черепа на Майев. Забивайки го в земята отдолу.

- Изгори я - програчи Лоркан.

Топлата, силна ръка на Роуан отново намери нейната.

Като вдигна очи към него, по лицето му блещукаха сълзи.

Не заради мъртвата валгска кралица пред тях. Не и заради подвига на Елин.

Нейният принц, съпруг и вречен бе отправил поглед на юг. Към бойното поле.

Дори когато силите им се сляха и Елин превърна Майев в пепел, Роуан не откъсна очи от бойното поле.

Където редица след редица, след редица валгски войници се строполяваха на колене в разгара на битката с елфи, вълци и даргански ездачи.

Където руките кръжаха смаяно във въздуха, докато илкените падаха от небесата, сякаш улучени от смъртоносни стрели.

В далечината отекнаха няколко оглушителни писъка - сетне стихнаха.

Цяла армия рухна насред сражението.

Вълната на затишието се разливаше от вътрешността на армията към периферията ѝ. Докато цялата моратска войска не легна неподвижно на земята. Докато вещиците от Железни зъби, воюващи в небето, не осъзнаха какво се случва и не се устремиха на юг, бягайки от рукините и вещиците, които се спуснаха след тях.

Докато тъмната сянка около повалената армия не се разсея във въздуха.

Тогава Елин разбра със сигурност, че Ераван вече го няма.

Разбра кой бе успял да го надвие най-накрая.

Тя извади меча си от купчината пепел, в която се беше превърнала Майев. Вдигна го нависоко в нощното небе, към звездите, и изпълни света с победоносния си вик. С името, което

войниците на бойното поле и в града заповтаряха, докато не прокънтя в цял Оринт. Докато не достигна сияйните звезди на Господаря на Севера, от чиято пътеводна светлина към дома вече не се нуждаеше.