Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
съсухрена ръка към него. Ръка на старица, осеяна с белези, чиито тьнички сини вени се преплитаха като реките на Доранел.
А лицето ѝ... Тъмните ѝ очи бяха мътни, кожата ѝ - сбръчкана. Оредялата ѝ коса беше снежнобяла.
- Не можеш да избягаш от тази истина - рече със старчески грак. - Тя е като меч, надвиснал над главите ни.
Смъртният ѝ одър. Тя лежеше на смъртния си одър. А ръката, с която той докосна нейната, оставаше все така млада. Лоркан оставаше млад.
Горчива жлъчка обгръщаше гърлото му.
- Моля те!
Той сложи ръка на гърдите си, сякаш така можеше да попречи на сърцето си да се пропука още повече.
Отвърна му слаба, пулсираща болка.
Плиткият дъх на Елида дращеше ушите му. Нямаше сили да я гледа, не можеше...
Притисна ръка още по-плътно към гърдите си. Към болката в тях.
Животът беше болка. Болка и радост. Радост заради болката.
Прочете го по лицето на Елида. По всяка бръчка. По всеки побелял косъм по главата ѝ. Живот, изживян с него. И болка от раздялата, защото бе изживян прекрасно.
Мракът започна да се разсейва. Лоркан долепи ръка към парещата рана в рамото си.
Елида се покашля сухо и сърцето му се сви, но той прие измъчения звук в него. Прие всичко, което щеше да им поднесе бъдещето.
И нищо не го плашеше.
***
Конал умираше отново и отново. Пак и пак.
Лежеше на пода на верандата и кръвта му се стичаше към обгърнатата от мъгли река отдолу.
Но това трябваше да е неговата участ.
Ако той се хвърлеше от ръба на верандата в бързеите на буйната река, дали някой щеше да забележи липсата му? Ако скочеше заедно с брат си, сграбчил го в обятията си, щеше ли реката да му предложи милостив край?
Не че го заслужаваше. Заслужаваше бавна, мъчителна смърт.
Наказанието му, справедливата отплата за престъплението срещу собствения му брат. За това, че бе допуснал брат му да живее в неговата сянка, без дори да опита да сподели светлината с него.
Огнена болка, жестока и сурова, прогори рамото му. Сякаш някой го бе пъхнал в пещ.
Заслужаваше такава агония. Затова я приветства в сърцето си.
С надеждата да го унищожи.
***
Болка. Същото онова нещо, което най-много се боеше да не им причини, от което се бореше да ги опази.
Мирисът на обгорената им плът опари ноздрите ѝ и Майев се изсмя гърлено.
- Това щит ли беше, Елин? Или се пробва да ги избавиш от мъките?
Роуан беше коленичил до нея и ръката му, отпусната точно върху ръба на захвърлената му брадва, потрепна от ужаса, който изживяваше в кошмара си.
Острието разряза дланта му и уханието на заснежени борове се сля с медния мирис на кръв.
- Дълго можем да продължаваме така - каза Майев. - Докато Оринт не затъне в опустошение.
Погледът на Роуан оставаше все така празен, докато кръвта му шуртеше по снега.
Пръстите му се свиха. Съвсем леко.
Приканващ жест, незабележим за Майев. За всеки друг - освен за Елин. Защото телата на двамата говореха на таен език
още от мига, в който се срещнаха на онази прашна уличка във Варес.
Малък жест на неподчинение. Каквото някога бе показал на Майев пред трона ѝ в Доранел.
Фенрис простена отново и Майев обърна очи към него.
Елин плъзна ръка по брадвата на Роуан и болката зашепна в тялото ѝ.
Вреченият ѝ потрепери, борейки се срещу съзнанието, наново похитило неговото.
- Каква загуба! - подхвана Майев, връщайки взор към тях. - Първокласни елфи да се откажат от службата си за мен, полагайки кръвна клетва пред кралица, останала с няколко капки сила.
Елин стисна ръката на Роуан.
Помежду им се отвори врата. Врата, водеща към него, към нея.
Пръстите му се сключиха около нейните.
Елин се изсмя.
- На мен може и да не ми е останала сила - каза тя, - но вреченият ми има предостатъчно.
Готов да атакува от другата страна на тъмния проход помежду им, Роуан издърпа Елин на крака и силите им, душите им се сляха.
Магията му я връхлетя, древна и неудържима. Лед и вятър се превърнаха в изпепеляващ огън.
Сърцето ѝ запя, зарева, когато силата му се вля в нея. Вреченият ѝ я държеше здраво за ръка. Решен да не я пусне никога.
По устните му се появи усмивка - свирепа, дива, дяволска. Около главата му пламна огнена корона, същата като нейната.
Двамата погледнаха към Майев.
Валгската кралица изсъска и тъмната ѝ сила пак започна да се събира.
- Силата на Роуан Белия трън не е толкова могъща, колкото твоята беше едно време.
- Може и така да е - обади се Лоркан зад гърбовете им с бистри, освободени очи, - но заедно сме по-силни.
Той надникна към Елин и вдигна ръка към огненочервеното изгорено петно върху гърдите си.