Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- А освен с нашата магия - каза Елин, рисувайки символ в снега с кръвта на двама им с Роуан, - разполагаме и с друга.
В краката им лумна светлина и силата на Майев се надигна - ала твърде късно.
Порталът се отвори. Точно както обещаваха Знаците на Уирда в книгите, които Каол и Ирен бяха донесли от Южния континент.
И се отвори точно към мястото, което Елин бе избрала, което бе видяла, прелитайки през световете отвъд Портата на Уирда. Което двамата с Роуан бяха посетили преди няколко дни, за да се уверят с очите си в съществуването му.
Горската полянка, затрупана с плътен сняг, сребрееше под лунната светлина. Заобиколена беше с причудливи стари дървета - по-стари дори от тези в Оуквалд. Дървета, виреещи само северно от Терасен, във вътрешността на континента.
Но не те накараха Майев да застине, а множеството от хора, чиито брони и оръжия проблясваха под дебелите им рунтави кожуси. Сред тях ръмжаха вълци, големи колкото коне. Вълци с ездачи върху гърбовете си.
По цялото бойно поле се отваряше портал след портал. Точно където Роуан и кадърът му ги бяха нарисували с кръвта си по време на битката. Готови да се отворят от заклинанието. И пред всеки портал чакаше по един многолюден отряд. Цяла армия.
- Подочух, че ти се идвало по тези места - каза Елин на Майев, докато силата на Роуан се лееше като симфония в кръвта ѝ. - Заедно с принцесите в тела на каранкуи. - Тя се усмихна. - Затова ми хрумна да доведа и малко от моите приятели.
Първата фигура отвъд портала ги наближи, яхнала великански сребрист вълк. Заострените уши на елфата се виждаха дори под качулката на кожуха върху масивната ѝ броня.
- Елфите, живели някога в Терасен, не са били напълно изтребени - пое Елин. Устните на Лоркан започнаха да се разтягат в бавна усмивка. - Намерили нов дом. При Вълчото племе. - Сред ездачите на вълци наистина имаше и човеци. Както разказваха митовете. - А знаеше ли, че макар много от елфите да са дошли тук с Бранън, имало цял клан, пристигнал от Южния континент? В бягство от теб, доколкото разбирам. Всъщност колкото и да ми е неприятно да ти го кажа, всичките не са ти особени почитатели.
Все повече и повече елфи и човеци от Вълчото племе пристъпваха към портала с извадени оръжия. Зад тях войската им се простираше чак до хоризонта.
Майев стори крачка назад. Само една.
- Но знаеш ли кого мразят дори повече от теб? - Елин посочи с Голдрин към бойното поле. - Онези паяци. Несрин Фалик ми разказа как предците им се борили срещу тях на Южния континент. Как, бягайки от теб, когато си опитала да оковеш лечителките им, попаднали на малките ти приятелки. Като пристигнали в Терасен, не забравили. Част от истината се изгубила, размила се с времето, ала не забравили. Предавали тази омраза на потомците си. Обучавали ги.
Елфите и вълците им отвъд портала обърнаха погледи към принцесите в тела на каранкуи, които вече излизаха на бойното поле.
- Казах им, че за теб ще се погрижа лично - продължи Елин и Роуан се засмя, - но паяците... О, паяците са за тях. Май от доста време чакат да им отмъстят. На вещиците от Железни зъби също. Подочух, че през последните десет години Жълтоногите не са били твръде мили с онези, принудени да живеят в животинския си облик.
Елин изпрати лъч светлина. Друг сигнал не им беше потребен.
За народ, поискал едно-единствено нещо в замяна, когато Елин ги помоли да се включат в последната битка: да се върнат в Оринт. Да се върнат след десетилетно спотайване в горите.
Пламъкът ѝ затанцува по бойното поле. И изгубените терасенски елфи заедно с легендарното Вълчо племе, което ги бе приело и бранило, се втурнаха през отворените портали. Връхлитайки нищо неподозиращите моратски редици.
Майев бе пребледняла като мъртвец. И пребледня още повече, когато просветна магия и паяците започнаха да падат убити, със секнати от астерионски мечове писъци на изумление.
Ръката на Роуан стисна нейната и Елин вдигна очи към вречения си. Но той бе вперил поглед във Фенрис. Все още обвит в тъмната сила на Майев.
Още лежеше върху снега, ронейки мълчаливи, нестихващи сълзи по окървавеното си лице.
Елин потърси онези нишки от сърцето и душата си през грохотната сила на Роуан.
Погледни ме! Безмълвната ѝ команда отекна по връзката ѝ с кръвната клетва на Фенрис.
Погледни ме!
- Сигурно сега си въобразявате, че можете да ме унищожите по зрелищен начин - каза Майев на двама им с Роуан, докато тъмната ѝ сила се надигаше като вълна. - Все пак на вас съм навредила най-много.
Погледни ме!
Фенрис извърна изнурено лице към нея и очите му я погледнаха незрящо. Но се избистряха лека-полека.