Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Елин мигна четири пъти. Тук съм, с теб съм.
Той не ѝ отговори.
- Проумявате ли какво е валгска кралица? - попита ги Майев с триумфално изражение, въпреки че отдавна изчезналите елфи и Вълчото племе атакуваха войската ѝ. - Аз съм безкрайна и вечна като морето. Ераван и братята му ме издирваха заради силата ми. - Магията ѝ я обгръщаше като черна аура. - Харесва ти да се наричаш Богоубийца, нали, Елин Галантиус? Но боговете бяха просто горделиви същества, заключени в този свят. Непонятни за човешкото ти съзнание твари. - Тя разпери ръце. - Аз съм бог.
Елин отново мигна на Фенрис, докато силата на Роуан се събираше във вените ѝ, готвейки се за първия им и последен
удар, докато тази на Лоркан се надигаше до тях. Но Елин продължи да мига на Фенрис, взирайки се в полупразните му очи.
Тук съм, с теб съм.
***
Тук съм, с теб съм.
Една кралица му го казваше. На тайния им, безмълвен език. Думи, които си бяха повтаряли един на друг през онези непоносими часове на изтезания.
Не беше сам.
Не беше сам тогава, не остави и нея сама.
Верандата в Доранел и окървавеният сняг пред Оринт се сляха в една картина и потрепнаха пред очите му.
Тук съм, с теб съм.
Майев стоеше пред Елин и Роуан, обвита в огнена мощ. Пред Лоркан, чиято тъмна дарба го обгръщаше като сянка. Елфи - толкова много елфи и вълци, някои яхнали зверовете, се изсипваха на бойното поле през дупки в небето.
Значи планът беше сработил. Налудничавият им план, отреден за мига, когато всичко отидеше по дяволите, когато не им останеше нищо друго.
Силата на Майев обаче продължаваше да се надига.
Елин още го гледаше, теглеше го с очи. Издърпваше го от обляната в кръв веранда. Към тяло, треперещо от болка. И лице, което пареше, пулсираше.
Тук съм, с теб съм.
Фенрис ѝ отвърна на техния език. Мигна само веднъж.
Да.
А когато тя помръдна очите си отново, той разбра сигнала ѝ.
***
Елин погледна Роуан. Той вече ѝ се усмихваше. Съзнавайки каква можеше да е съдбата им.
- Заедно - пророни тя.
Той погали с палец нейния. В знак на любов, за сбогом.
Сетне двамата избухнаха.
Пламък, нажежен до бяло и толкова ослепителен, рукна с тътен към Майев.
Но тъмната кралица го очакваше. Две вълни от мрак се извисиха към небето и се спуснаха като водопади към тях.
Спря ги щит от черен вятър. Отблъсна ги.
Елин и Роуан атакуваха наново - светкавично като змия. Сгрели и копия от пламък накараха Майев да отстъпи назад. С крачка, а после и втора.
Лоркан я нападна от едната страна, принуждавайки я да отстъпи още.
- Бих казала - подхвана задъхано Елин, мъчейки се да надвика възхитителния грохот на магията, течаща в нея, нестихващата песен на двама им с Роуан, - че не си навредила най-много на нас.
Лоркан редуваше ударите си - ту я нападаше с огън, ту с черна като нощта смърт.
Майев свъси тъмни вежди.
Елин запрати насреща ѝ огнена стена, която я отблъсна още крачка назад.
- Той обаче има сметки за разчистване с теб.
Майев изцъкли очи и понечи да се обърне. Но не беше достатъчно бърза.
Фенрис изчезна от мястото, където бе коленичил, и изникна точно зад нея.
Гоодрин лумна в ярки пламъци, когато го заби в гърба ѝ.
Право в тъмното ѝ сърце.
115
Тъмната кръв на Майев плисна по снега. Тя се свлече на колене и задращи с пръсти по огненото острие, щръкнало през гърдите ѝ.
Фенрис я заобиколи, оставяйки меча забит в гърба ѝ, и се изправи до Елин.
Елин доближи кралицата. Около двама им с Роуан се въртяха живи въглени.
Майев оголи зъби и изсъска, мъчейки се напразно да извади острието от гърдите си.
- Махни го!
Елин просто обърна очи към Лоркан.
- Искаш ли да ѝ кажеш нещо?
Той се усмихна мрачно, наблюдавайки как елфите и Вълчото племе се вихрят срещу паяците.
- Да живее кралицата!
Елфическата кралица на Запада.
Майев изръмжа. Но не с гърло на елф, нито на човек. А на Валг. Чист, неприкрит Валг.
- Я, кой реши, че е време да зареже преструвките?! - отбеляза Елин.
- Ще отида доброволно там, където си избрала да ме прокудиш - изсъска Майев. - Само извади меча!
- Независимо къде? - попита Елин и пусна ръката на Роуан.
Раздялата с магията му, със силата му я удари така, сякаш се гмурваше в леденостудено езеро.
Но и нейната ѝ стигаше.
Не магия, не и толкова велика като преди, а сила, по-могъща, по-дълбока от нея.
Огнено сърце - така я бе наричала майка ѝ.