Съдбовният кораб [bg]

— Драконът го изпусна — обясни Ета.

— И разбира се, ти го прибра — иронично отбеляза Кенит.

— Вивачия каза, че трябва — обясни нервно един от мъжете от лодката на Соркор. Беше ли крал Кенит недоволен от него?

— Това е Рейн Купрус, Дъждовник. Сестра ми е сгодена за него. — Уинтроу изрече тези думи изключително спокойно. — Само Са знае как е успял да я намери тук, но го направи. Помогнете ми да го обърнем — допълни той. Хвана мъжа за едното рамо. Докато го дърпаше, Рейн изстена. Ръцете му задрапаха немощно по палубата.

Алтея приклекна до Уинтроу.

— Почакай. Дай му време да прочисти дробовете си — предложи тя, когато той започна да кашля. Рейн изхриптя, повдигна леко глава от палубата, а после я остави да се отпусне обратно долу.

— Малта? — попита хрипкаво.

Тя ахна и отскочи от него. Вдигна ръце пред лицето си.

— Не! — извика, след което се извъртя и се заблъска сред тълпата, за да си проправи път. Ета се взираше смаяно подир нея.

— Това пък за какво беше? — попита неопределено тя.

Преди някой да успее да отговори, от наблюдателния пост извикаха:

— Сър! Джамаилските кораби се връщат!

Беше ред на Кенит да се врътне и да се отдалечи забързано. Не трябваше да се оставя да бъде разсеян от враговете си, независимо колко повредени и разпръснати бяха изглеждали. Изкачи се до бака с цялата си възможна бързина и се втренчи удивено в приближаващите се съдове. Опитваха се да обградят трите му кораба. Да не бяха полудели? Някои очевидно имаха трудности с придвижването, но два в добро състояние бяха излезли отпред и водеха останалите. На палубите им видя издайническо движение на мъже, подготвящи бойни машини. Прецени ги мислено. Имаше Мариета и Мотли за подкрепа, и двата с опитни екипажи. Джамаилските мъже щяха да бъдат най-малкото изтощени и вероятно бяха изхабили голяма част от снарядите си. Технически, джамаилската флота все още го превъзхождаше по численост, но по-голямата част от корабите бяха понесли значителни щети. Два вече потъваха, екипажите им търсеха спасение по малките лодки.

Кенит държеше сатрапа като разменна монета. Едва ли щеше да има по-подходящо време да се изправи срещу джамаилската флота.

— Джола! — повели той. — Мъжете да се върнат по постовете си и да стоят в готовност.

Вивачия наблюдаваше настъпващите кораби заедно с него, но умът ѝ беше другаде.

— Как е Дъждовникът?

— Жив — кратко отвърна той.

— Драконът го доведе. Тук, при мен.

— Уинтроу, изглежда, мисли, че го е докарал за сестра му — саркастично отвърна Кенит.

— Има смисъл — дълбокомислено каза корабът. — Те принадлежат един на друг.

— Колкото смисъл има и във всичко, което се случи днес. Какви са шансовете подобно нещо да се случи, Вивачия? От всички кораби около нас, драконът да пусне любимия на Малта до правилния, така че да я намери.

— Нямаше нищо случайно в това. Драконът дойде, търсейки Малта, и я намери. Но… — Фигурата бавно огледа наближаващите кораби и каза с тих глас: — Нещо витае тук, Кенит. Нещо по-могъщо от късмета, който боготвориш. — Тя се усмихна, но в жеста имаше тъга. — Съдбата не признава шансовете — каза тя мистериозно.