Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Майка ми има особено чувство за хумор — отбелязва юношата минавайки край тях. Слотроп протяга ръка и го улавя за пуловера, а момичето дръпва Слотроп за пеша на смокинга. — Виждате какво става, — секунда по-късно Ото вече си е поел дъх, — когато тя се набърка в нещо малко от малко незаконно. Не знам какво да я правя.
— Горкото момче — усмихва се кордебалетистката.
— О-о! — възкликва Ото.
Слотроп, комуто винаги е приятно да види сближаването на младите, ги оставя и се присъединява към фон Гьол и Нериш на кърмата. Госпожа Гнаб е взела остър завой към северозапад. Сега се насочват към брега, през нашареното в бяло и миришещо на сол Балтийско море.
— Добре де, накъде отиваме, хора? — пита Слотроп.
Нериш се е втренчил някъде в далечината.
— Това е остров Узедом — спокойно пояснява фон Гьол. — От едната страна той граничи с Балтийско море. Освен това го ограничават и две реки, Швине и Пене. Допреди малко ние бяхме на река Швине. Бяхме в Свинемюнде, чието название означава „устието на реката Швине“.
— Ясно, ясно, давайте нататък.
— Ще минем покрай остров Узедом и ще стигнем до едно място в устието на река Пене.
— Я сега да видим как ще се нарича това място… чакайте… ами да… Пенемюнде, нали?
— Отлично.
— И какво? — Следва пауза. — О, значи същото това Пенемюнде.
Оказва се, че Нериш е работил там. Отчасти е склонен да изпада в мрачно настроение при мисълта, че Пенемюнде сега е окупиран от руснаците.
— Там имаше завод за течен кислород, на който също бях хвърлил око — Скачачът е леко недоволен от себе си. — Исках да организирам верига от такива инсталации. Все още действаме за тази във Фолкенроде, в предишния „Институт Гьоринг“.
— Под Нордхаузен има много такива ТК инсталации — Слотроп опитва да предложи услужливост.
— Благодаря. Руснаците също имат, както помните. И тук възниква едно затруднение: ако не беше толкова противоестествено, бих казал, че те не знаят какво искат. Пътищата на изток са денонощно задръстени от руски камиони, пълни с материална част. Всевъзможни трофеи. Но засега не се очертава някаква ясна схема, освен демонтирай-опаковай-откарай-вкъщи.
— Сериозно! — Слотроп се прави на умник. — Как мислите вие, те дали са намерили този Черен Агрегат, а, г-н фон Гьол?
— Ах, колко мило — сияе Скачачът.
— Той е от УСС983 — простенва Нериш. — Трябва да го пречукаме, слушай ’кво ти казвам.
— Черният Агрегат върви по 10 000 долара тези дни, половината авансово. Интересувате ли се?
— Не. Обаче чух в Нордхаузен, че вие го имате вече.
— Грешно сте чули.
— Герхард…
— Той е чист, Клаус. — На Слотроп му се е случвало и преди да го наблюдават по същия начин, продавачи на коли, които сигнализират на партньорите си: тука имам при мене един абсолютен идиот, Ленард, само гледай да не го подплашиш, нали? — Ние пуснахме умишлено тази дезинформация в Шчечин. Искахме да видим как ще реагира полковник Чичерин.
— Дяволите го взели! Пак ли той? Ще реагира, бъдете сигурни.
— Е, днес отиваме в Пенемюнде да се уверим в това.
— Е’гати. — Слотроп им разказва как е бил спрян и обискиран от руските войници в Потсдам и за предположението на Гели, че господин Чичерин не е особено загрижен за ракетните агрегати, а мисли предимно за това как да спретне някаква интрига против онзи полковник Енциан. Двамата спекуланти не проявяват забележим интерес към чутото.
Разговорът се е отплеснал към лениво изброяване и повтаряне на имена, занимание, на което Налин, майката на Слотроп, с удоволствие се посвещаваше и оставяше да я носи по протежение на следобедите — Хелън Трент, Стела Далас, Задкулисната Съпруга Мери Ноубъл984…
Сложна личност е Чичерин. Той сякаш, почти… смята Енциан за… друга част от себе си: за черен вариант на нещо вътре в него самия. Нещо, което той трябва… да ликвидира.
983
УСС — Управление Стратегически Служби. — Б.пр.
984
Имена на героини от радио сапунени опери: Хелън Трент от „Любовната история на Хелън Трент“ излъчвана в САЩ от 1933 до 1966 г., Стела Далас от „Стела Далас“ излъчвана от 1937 до 1955 г., Мери Ноубъл от „Задкулисната съпруга“ излъчвана от 1935 до 1959 г. — Б.пр.