Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Богове! — слисано промълви лордът. — Ла Мут е паднал!
— Един войник е успял да избяга и се е добрал до Лориел — каза Патрик. — Умрял е, след като е донесъл съобщението. Пристигнало е на юг с бърз куриер оттам до Даркмоор, а след това — дотук. Ла Мут е във вражи ръце вече от три седмици. — Патрик продължи с горчивина: — Радвахме се на лекотата, с която завзехме Сарт, а се оказва, че е било замяна. Той ни отстъпи едно рибарско градче, едно маловажно пристанище, а в замяна взе сърцевината на Ябон! Град Ябон сега е в смъртна опасност, а ние не сме по-близо до възвръщането на Илит, отколкото бяхме при топенето на снеговете!
Принцът бе почти обезумял от отчаяние. Джими и Даш изведнъж с болезнена яснота осъзнаха колко силно се усеща липсата на баща им. Двамата погледнаха Браян Сълдън, който стоеше смълчан и се боеше да проговори. Най-сетне Патрик каза:
— Трябва да известим Ябон! Да известим херцог Карл, че трябва да се държи, докато успеем да му изпратим помощ.
— Какво става с Лориел? — попита Джими.
— Държи се — отвърна Патрик. — Но не знам докога. Фадавах е струпал огромна армия пред стените и според това донесение боевете са жестоки. Може вече да е паднал. Донесението освен това съобщава, че към защитниците е насочена някаква черна магия.
Джими и Даш се спогледаха. Във всички донесения от кампаниите предната година се твърдеше, че пантатийските змиежреци вече не съществуват, но тези преценки можеше да се окажат прибързани. А нищо не пречеше магията да е продукт на магове от човешката раса.
— Трябва да известим прадядо — каза Джими.
— Чародея? — каза Патрик. — Къде е той?
— Би трябвало да е в Елвандар. Ще се върне в Звезден пристан след около месец.
— Капитан Субаи — каза Патрик. — Можете ли да пратите вестоносци до Ябон?
— Трудно е, ваше височество. Сигурно бихме могли да вкараме един през планините северно от Лориел. Би могъл да се добере до планинците от Ябон, а някой от тях би могъл да продължи до Елвандар.
— Още в зори тръгваш за Даркмоор — каза Патрик. — Вземи оттам каквато помощ ти е необходима и замини за север. Нямам кого другиго да отделя за тази задача. Грейлок и фон Даркмоор ще натиснат, докато стигнат до нашественическите позиции южно от Илит. Джими, ти заминаваш на юг при Дуко и го уведомяваш за заплахата. Сега Крондор е уязвим като празна коруба. Трябва да покажем сила. Даш, ти трябва да задържиш този град, каквото и да ни струва това. Вие, лорд Сълдън, моля останете и ми помогнете да съставя заповедите. Свободни сте, господа.
Когато излязоха, Джими каза:
— Капитан Субаи, ако напиша писмо на прадядо ни, ще му го предадете ли заедно с другите съобщения?
— Разбира се — отвърна капитанът. — Нека се видим призори при градските порти и ще ми го дадете. И аз ще имам нещо за вас. Дотогава — лека нощ.
Капитанът си тръгна и Джими каза:
— Е, шерифе, ела да ми помогнеш да напиша писмото до прадядо.
— Шериф?!
Даш въздъхна и тръгна след брат си.
До съмване все още оставаха часове, но небето на изток вече изсветляваше. Даш стоеше до брат си. До тях бе Малар Енарес, слугата от Долината на сънищата, който беше разбрал някак си за пътуването на Джими и беше успял да го убеди да му позволи да тръгне с него на юг с твърдението, че макар работата в Крондор да е много, заплащането е малко, и че търговските фирми на бившия му господар по кешийската граница може би все още действат. Тъй като човекът общо взето беше полезен, Джими се съгласи.
Капитан Субаи дойде с един отряд от своите Първопроходци и връчи на Джими увит в грубо платно вързоп.
— Това е мечът на баща ти, Джими. Взех го от него преди да подготвят тялото му за връщане в Крондор. Ти си първият му син и мечът трябва да е твой.
Джими взе вързопа и го разви. Дръжката беше похабена, а ножницата — очукана и изподраскана. Но острието бе непокътнато. Джими го извади и видя смътните контури на един малък боен чук, всечени под дръжката. Знаеше, че точно на това място Макрос Черния е вградил в оръжието силата на един талисман от Сартското абатство, когато принц Арута трябвало да се възправи срещу главатаря на моределите Мурмандамус. Мечът беше висял в кабинета в Крондор след смъртта на стария принц и бе изпратен от херцог Джеймс на неговия син. Сега го държеше Джими.
— Не знам — поколеба се той. — Според мен би трябвало да отиде при Патрик или краля.
Субаи поклати глава.
— Ако принцът на Крондор бе пожелал този меч да отиде при краля, той щеше да е там. Принцът го остави в Крондор умишлено.
Джими го подържа с благоговение, след което откопча колана си, подаде своя меч на Даш и окачи бащиния си меч на кръста си.