Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Богатството е като бандит, който винаги ламти за още повече пари. Успехът на компанията „Горчиво море“ постоянно разкриваше допълнителни възможности за бизнес. Сега тя контролираше по-голямата част от превозите между Крондор и северната част на страната и сериозен процент от тези между Крондор и Източните владения. Не успяваше да се намеси само в района между Кеш и Кралството. Там по-голямата част от търговията бе в ръцете на „Джейкъби и синове“ и договорите изглеждаха непоклатими. На практика, ако нещо се развиваше добре, това бяха керваните от юг, които се увеличаваха.
Мислите за бизнеса и търговията изчезнаха, когато каретата наближи имението на Истърбрук. Слугата попита отвътре кой идва и кочияшът на Ру извика името на господаря си. Масивната порта бързо се отвори. Вече четвърти път след голямото увеселение Ру посещаваше дома на Истърбрук. Първия път Силвия флиртуваше и беше очарователна. Втория път се забави, след като баща й пожела на Ру лека нощ, и отново го целуна по бузата, като се притисна до него, почервеня и заяви, че може би е заради изпитото вино. Последния път отново се забави, но този път целувката беше страстна и не по бузата и тя не каза нищо за виното, а само че той би трябвало да дойде отново.
След две седмици пристигна покана за вечеря.
Въпреки нетърпението си да види Силвия, Ру изчака слугата да отвори вратата на каретата, слезе и каза на кочияша:
— Върни се в града и вечеряй. После ела. Чакай тук, докато изляза. Не знам кога точно ще свърша.
Кочияшът кимна и си замина, а Ру се изкачи по стълбите към вратата. Слугата му отвори и още на вратата Ру видя широко усмихващата се Силвия.
— Рупърт — възкликна тя, като че ли не го бе очаквала. Звукът на името му от нейните уста го накара да потръпне, а видът й го накара да пламне от вълнение. Тя го целуна по бузата и отърка гърдите си в него.
— Тази вечер си много красив! — Ру можеше да се закълне, че тя почти измърка тези думи.
Влязоха в трапезарията и той видя, че е сервирано само за двама.
— Къде е баща ти? — попита той, разтревожен и развълнуван едновременно.
— Отиде в града по работа — усмихна се тя. — Не ти ли написах за това в поканата?
— Мислех, че поканата е от Джейкъб. — Ру седна.
— Беше от мен. Надявам се да не си се обидил.
— Не. — Ру усети как се изчервява. — Защо да се обиждам?
Трудно можеше да яде и забеляза, че често посяга към чашата си. Докато вечерята привърши, бе почти пиян. Накрая Силвия се обърна към слугите и каза:
— Повече няма да имаме нужда от вас тази вечер.
И когато си тръгнаха, вместо да поведе Ру към главния вход, се отправи към стълбите. Той се страхуваше да говори, струваше му се, че потъва в някакъв сън. Озоваха се в дълъг коридор и тя отвори една врата. Пристъпи вътре, дръпна го леко след себе си, пресегна се през рамото му и бутна вратата да се затвори. Той стоеше неподвижен и гледаше голямото легло в средата на стаята. Силвия обви с ръце врата му и го целуна. Каквито й разумни мисли да имаше в ума му, в този момент те изчезнаха.
В тъмнината Ру гледаше към тавана. Чуваше как Силвия диша леко и равномерно до него. Беше заспала. Той също беше изтощен и много му се спеше. Силвия бе най-невероятната жена, която бе срещал, и най-голямата красавица, която бе виждал, но за грижливо отгледана дъщеря на богат търговец бе учудваща смес от детинска игривост и разпътна чувственост. С удоволствие правеше неща, които биха накарали Карли да побледнее. Като си спомни за съпругата си, той се отмести встрани с леко чувство на вина. Знаеше, че не я обича. Беше се оженил за нея от състрадание. Погледна Силвия и въздъхна. Това бе жената, която трябваше да има до себе си. Не пълничката съпруга, която сега спеше в дома му, убедена, че той обсъжда делови въпроси с някой корабен магнат. Трябваше Силвия да го представя пред благородниците — и тя трябваше да му роди деца.
Сърцето му трепна и любовта му към Силвия го прониза мъчително. Обърна се и се вгледа в трудно различимия й профил в мрака. В момчешките си мечти никога не си бе представял, че може да стане толкова богат и влиятелен, нито пък си беше въобразявал, че жена като Силвия Истърбрук би споделила леглото си с него.
Зачуди се на вълшебната промяна, настъпила от времето, когато той и Ерик бягаха от кучетата в Рейвънсбърг.
Запита се къде ли е приятелят му и какво прави. Знаеше, че е някъде отвъд морето заедно с Калис и дьо Лунвил. Нямаше представа какво правят, но подозираше, че е нещо ужасно трудно и зловещо, и знаеше защо точно го правят.
Такива мисли го тормозеха, но реши да ги остави настрани и леко докосна с ръка кадифената кожа на жената до себе си. Силвия веднага потръпна, морно се раздвижи и го прегърна. Ру забрави за Ерик.