Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Ловът се провали - каза Галбрайт, навела ниско глава.
- Избяга ли ви?
- Да, Вайлд. Провалихме ви. - Чу болката в гласа й. Беше водачка на женския Айад.
- Не бяхте пратени да го убиете - каза Демандред. - Този враг надвишава уменията ви. Унищожихте ли командния му пост?
- Да - отвърна Галбрайт. - Убихме шест от преливащите му, подпалихме командната сграда и унищожихме картите му.
- Той преля ли? Разкри ли се?
Тя помълча и накрая поклати глава.
Значи не можеше да знае със сигурност дали този Каутон е Луз Терин под прикритие. Подозираше, че е той, но имаше донесения от Шайол Гул, че Луз Терин е видян там, на склоновете на планината. Беше показал коварство в Последната битка преди, като скачаше от едно бойно поле на друго.
Колкото повече маневрираше Демандред срещу вражеския пълководец, толкова повече се убеждаваше, че Луз Терин е там. Щеше да е напълно в неговия стил да изпрати на север примамка, а самият той да дойде на тази битка. Луз Терин трудно отстъпваше на други да се бият вместо него. Винаги искаше сам да прави всичко, да води всяко сражение - всяка атака, ако може.
Да… Как иначе можеше Демандред да обясни умението на вражеския пълководец? Само човек с древен боен опит можеше да е толкова вещ в танца на бойните полета. В сърцевината си повечето бойни тактики бяха прости. Избягваш обкръжение по фланговете, посрещаш тежка сила с пиките, пехота - с добре стегната линия, преливащи - с други преливащи. И все пак тази изтънченост… дребните подробности… да се усъвършенства това трябваха столетия. Никой от този Век не бе живял достатъчно дълго, за да научи детайлите толкова грижливо.
През Войната на Силата единственото, в което Демандред се беше справял по-добре от приятеля си, беше като боен пълководец. Болеше го да си признае, но нямаше повече да се крие от тази истина. Луз Терин беше по-добрият в спечелването на хорските сърца. Луз Терин беше взел Илиена.
Но Демандред… Демандред беше по-добрият на война. Луз Терин така и не можеше да балансира добре между предпазливост и дързост. Обикновено задържаше и размишляваше, притесняваше се от решенията си, а накрая кипваше и се хвърляше в безразсъдна бойна акция.
Ако този Каутон наистина беше Луз Терин, явно беше станал по-добър. Вражеският пълководец знаеше кога да хвърли монетата и да остави съдбата да реши, но и не позволяваше всеки резултат да зависи от слепия шанс. От него щеше да се получи чудесен картоиграч.
Демандред все пак щеше да го надвие, разбира се. Битката просто щеше да е… по-интересна.
Отпусна ръка на меча си и се замисли за бойното поле, което бе огледал преди няколко мига. Тролоците му продължаваха атаката си при речното корито, а Луз Терин беше строил срещу тях бойците си с пики в стегнати карета - защитен ход. Зад Демандред разтърсващите земята взривове на преливащите издаваха по-големия сблъсък, между неговите Айад от Шара и Айез Седай.
Тук предимството бе на негова страна. Айад бяха много по-добри във война от Айез Седай. Кога щеше Каутон да включи в боя онези дамане? Могедиен беше докладвала за някакво разногласие между тях и Айез Седай. Дали можеше някак да разшири тази пукнатина?
Даде заповеди и трите Айад се оттеглиха. Шендла остана в очакване да й разреши да напусне. Беше й наредил да разузнава и да внимава за нови убийци.
- Притеснена ли си? - попита я той. - Вече знаеш за коя страна воюваме. Доколкото знам, не си се отдала на Сянката.
- Отдала съм се на теб, Вайлд.
- И заради мен се сражаваш редом с тролоци? Получовеци? Същества от кошмар?
- Ти каза, че биха нарекли действията ти зли. Но за мен не са. Пътят ни е ясен. След като победиш, ти ще пресъградиш света и нашият народ ще бъде съхранен. - Шендла поклати глава и нещо в него трепна. Омразата му бързо го потуши.
- Бих захвърлил всичко - каза той и я погледна в очите. - Всичко, заради шанс срещу Луз Терин.
- Обеща да опиташ - отвърна тя. - Това стига. А ако го унищожиш, ще унищожиш един свят и ще съхраниш друг. Ще те следвам. _Ние_ ще те следваме.
Гласът й сякаш намекваше, че след смъртта на Луз Терин Демандред може би отново ще стане господар на самия себе си.
Той не беше сигурен. Властта го интересуваше само доколкото можеше да я използва срещу древния си враг. Шараите, предани и верни, бяха просто инструмент. Но вътре в него се таеше някакво желание да не е така. Това беше ново. Да, ново.
Въздухът наблизо се _закриви_ и се огъна в себе си. Нямаше видими сплитове - беше огъване в самата тъкан на Шарката, Пътуване с Вярната сила. М’хаил бе дошъл.
Демандред се обърна и Шендла пусна ръката му, но остана до него. М’хаил бе получил достъп до естеството на Великия властелин. Това не будеше ревност у Демандред. М’хаил беше поредният инструмент. Но все пак се зачуди: имаше ли някой, на когото да откажат Вярната сила напоследък?