Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Много нощи беше прекарвал той така край тлеещия огън далече оттук; предано бе седяла до него и тя, но разбира се, нямаше за какво да завижда при старата мизерия. Тогава защо тази болка в сърцето сега?
— Знаеш ли, чичо, мисля, че ти се подмладяваш.
Чичо й поклати глава и рече:
— Откога, мила моя, откога?
— Струва ми се — отвърна малката Дорит, като бодеше усърдно, — че от няколко седмици насам се подмладяваш от ден на ден. Проявяваш такава веселост и готовност, и интереси!
— Мило дете — всичко се дължи на тебе!
— Не мене ли, чичо?
— Да, да. Ти ми действуваш така добре. Така си внимателна и нежна към мене и така деликатно се стараеш да криеш грижите си от мене, че аз… хайде, хайде! Скътано е в сърцето, миличка, скътано е в сърцето.
— Това е само будното ти въображение, чичо — каза весело малката Дорит.
— Хайде, хайде — промълви старецът. — Благодаря на бога!
Тя спря работата си за миг, за да го погледне, и погледът й поднови болката в бащиното й сърце: в бедното му слабо сърце, така пълно с противоречия, колебания, несъобразности, дребнави тревоги, плод на нашето невежество през тоя живот — мъгли, които само вечното утро може да разсее.
— Знаеш, мила, аз се чувствувам по-свободен с тебе, откакто сме сами двамата — каза старецът. — Казвам сами, защото не смятам мисис Дженеръл; тя не ме интересува, пък и аз не й влизам в работата. Но зная, че Фани не беше доволна от мене. Не ми е чудно, пък и не се оплаквам, защото разбирам, че сигурно преча, макар че се стремя да не преча, доколкото мога. Знам, че не съм подходящ за нашата среда. Виж брат ми Уилям — каза с възхищение старецът, — той може да дружи и с крале, но не и чичо ти, мила. Фредрик Дорит не прави чест на Уилям Дорит и той си го знае много добре. Ах! Гледай ти, ето го и татко ти, Еми! Мили Уилям, добре дошъл! Любими братко, радвам се да те видя!
(Той си бе обърнал главата, като говореше, и го бе съзрял, застанал на вратата.)
Малката Дорит извика от удоволствие, прегърна баща си и го обсипа с целувки. Баща й беше някак неразположен и кисел.
— Радвам се, че те намерих най-после, Еми — каза той. — Наистина радвам се, че намерих… хм… някого да ме посрещне най-после. Изглежда, че… хм… толкоз малко съм очакван и, ей богу… хм… започнах да мисля, че… хм… ще трябва да се извиня… хм… загдето съм си позволил да се върна изобщо.
— Стана толкоз късно, мили Уилям — каза брат му, — че престанахме да те очакваме тази вечер.
— Аз съм по-силен от тебе, мили Фредрик — отвърна първият с братска строгост, — и надявам се, че мога да пътувам, без да рискувам, по който час си искам.
— Разбира се, разбира се — отвърна другият, усетил смътно, че е сгрешил, — разбира се, Уилям.
— Благодаря ти, Еми — продължи мистър Дорит, когато тя му помогна да си свали горните дрехи: — Мога и без помощ. Няма нужда… хм… да си правиш труд за мене, Еми. Може ли да ми дадат парче хляб и чаша вино, или… хм… ще ти създам много труд?
— Мили татко, вечерята ти ще бъде готова след няколко минути.
— Благодаря ти, мила — каза мистър Дорит с укорителна хладина. — Боя се, че… ха… главоболя, мисис Дженеръл добре ли е?
— Мисис Дженеръл се оплака, че има главоболие и че е уморена, та като се отказахме да те чакаме повече, отиде да си легне, мили.
Може би мистър Дорит си помисли, че е станало добре, дето мисис Дженеръл се е почувствувала разочарована от закъснението му и се е оттеглила. Така или иначе, той се отпусна и каза с явно задоволство:
— Крайно съжалявам, че мисис Дженеръл не е добре.
През целия кратък диалог дъщеря му го наблюдаваше с по-особен интерес. Струваше й се някак променен и изтощен; той забеляза това и му стана неприятно, защото, като си свали пътното наметало и седна край огъня, отново рече раздразнено:
— Какво ме гледаш, Еми? Какво толкова виждаш в мене, дето те кара… хм… да съсредоточиш вниманието си върху мене… хм… по този особен начин?
— Просто несъзнателно, татко, прощавай. Само се радвам да те видя, нищо повече.