Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Много е добре. Заминава си идущата седмица.
— За дома ли? — запита мистър Дорит.
— След няколкоседмичен престой по пътя.
— Отсъствието й ще се почувствува силно тук — каза мистър Дорит. — Но за семейството й това ще е огромна… хм… придобивка. За Фани и… хм… за останалото… хм… висше общество.
Малката Дорит си помисли за предстоящото съперничество и тихичко изрази съгласие.
— Мисис Мърдл ще даде голям прощален прием, мили, с вечеря преди това. Тя се тревожеше дали ще се завърнеш навреме. И двамата сме поканени на вечерята.
— Много мило… хм… от нейна страна. За кога?
— Другиден.
— Пиши й утре сутрин и кажи, че съм се завърнал и приемам поканата… хм… с удоволствие.
— Може ли да те придружа горе до стаята ти, татко?
— Не! — каза той и, изглежда, беше разгневен, защото си тръгваше, като че ли бе забравил да й пожелае лека нощ. — Не ти позволявам, Еми! Не ми е нужна помощ. Аз съм баща ти, а не немощният ти чичо! — Той се прекъсна така внезапно, както бе избухнал при отговора си, и рече: — Не си ме целунала, Еми. Лека нощ, мила! Сега трябва да омъжим… хм… да омъжим тебе!
С тези думи той бавно и уморено се качи горе в стаята си и веднага отпрати слугата си. Следващата му грижа беше да извади парижките си покупки, да отвори кутийките и като погледа бижутата, да ги прибере и заключи. След това задряма и почна да строи кули, така че вече се зазоряваше над пустинната Кампаня, когато той допълзя до леглото си.
Мисис Дженеръл изпрати рано на другия ден слугата си да предаде поздравите й и да каже, че се надява мистър Дорит да си е починал добре след уморителното пътуване. Той й върна поздравите и помоли да съобщят на мисис Дженеръл, че си е починал добре и се чувствува отлично. Въпреки това той излезе от стаята си едва късно след обяд; и макар че тогава накара да го облекат официално за разходка в екипажа с мисис Дженеръл и дъщеря си, видът му далече не отговаряше на представата, която той искаше да създаде за себе си.
Тъй като нямаха гости този ден, четиримата членове на семейството вечеряха заедно сами. Той много церемониално заведе мисис Дженеръл до мястото й от дясната му страна и малката Дорит, която вървеше след тях с чичо си, забеляза, че баща й е изискано облечен и че държанието му към мисис Дженеръл е много особено. Съвършената шлифовка на тази изтънчена лейди не позволяваше да се разстрои и атом от благородната й глазура, но на малката Дорит се стори, че долови слабо тържествуващо разтапяне в едно ъгълче на леденото й око.
Въпреки, така да се каже, помадо-призмовия характер на семейния банкет мистър Дорит се унесе в дрямка на няколко пъти. Пристъпите на дрямката му бяха така внезапни, както и предната вечер, и бяха все така краткотрайни и дълбоки. Когато го налегна първата дрямка, мисис Дженеръл остана просто удивена; но при всеки нов пристъп тя си казваше наум папа, помада, прах и призми и тъй като повтаряше тези магически слова много бавно, успяваше да ги координира със събуждането на мистър Дорит.
Той започна отново да се тревожи, че Фредрик проявява склонност към сънливост (каквато извън неговото въображение изобщо не съществуваше) и когато Фредрик се оттегли след вечерята и те останаха сами, той се извини пред мисис Дженеръл заради бедния човечец.
— Много ценен и любещ брат — каза той, — но… хм… съвсем грохна. За нещастие много бързо отпада.
— Мистър Фредрик, сър, обикновено е разсеян и оклюмал — рече мисис Дженеръл, — но да се надяваме, че не е толкоз зле.
Мистър Дорит обаче беше решен да не го оставя на мира.
— Бързо отпада, госпожо. Развалина. Руина. Пред очите ни се разкапва. Хм. Горкият Фредрик!
— Надявам се, че оставихте мисис Спарклър в добро здраве и щастлива, нали? — запита мисис Дженеръл, след като изпусна студена въздишка за Фредрик.
— Обкръжена от… ха… — каза мистър Дорит — от всичко, което може да очарова вкуса и… хм… възвиши духа. Щастлива, моя мила госпожо, с… хм… добър съпруг.
Мисис Дженеръл се смути леко и деликатно махна с ръкавиците си, като че ли да отблъсне думата, защото не знаеше накъде може да избие.
— Фани — продължи мистър Дорит, — Фани притежава високи качества, мисис Дженеръл. Ха. Амбиция… хм… целенасоченост, съзнание за… ха… положението си, решимост да поддържа това положение… ха, хм… изящество, красота и вродено благородство.