Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Вбесен, мистър Домби протегна ръка към шнура на звънеца, но от тази страна на камината нямаше такъв шнур и той не можеше да се привдигне и стигне до другия без чужда помощ. Наблюдателното око на Нипър веднага долови неговата безпомощност и тя почувствува, както по-късно разправяше, че го е хванала натясно.

— Мис Флой — продължаваше Сузан Нипър — е най-преданата най-търпеливата най-привързаната и красивата от всички дъщери и няма такъв джентълмен, сър, даже и да е богат и знатен колкото всички богати и знатни джентълмени в Англия събрани накуп който да не може да се гордее с нея и да не е длъжен да се гордее. Ако той знае истинската й цена би предпочел да загуби всичката си знатност и цялото си богатство парче по парче и облечен в парцали да тръгне да моли милостиня от врата на врата, така ще кажа на тези някои, всичко ще им кажа — извика Сузан Нипър и избухна в плач — и няма да мъчи нежното й сърце, както аз съм видяла то да страда в този дом.

— Марш от стаята! — изкрещя мистър Домби.

— Много се извинявам, но даже ако ще и да напусна мястото, сър — отвърна упоритата Нипър, — на което работя от толкова години и където съм видяла толкова много неща — макар и да се надявам, че няма да ви позволи сърцето да ме откъснете от мис Флой поради тази причина — ще продължа да говоря докато кажа всичко, аз може и да не съм индийска вдовица сър и никога няма да стана такава, но щом веднъж съм решила да се изгоря жива, ще го направя. А аз съм решила да продължа.

Изражението на Сузан Нипър свидетелствуваше не по-малко ясно за това, отколкото думите й.

— Няма друг човек сред тези които ви служат, сър — продължаваше чернооката, — който да е изпитвал по-голямо благоговение към вас от мен и вие ще разберете колко вярно е това като се осмеля да ви кажа, че поне петдесет пъти съм си мислила да говоря с вас и никога не съм могла да се престраша до снощи, но снощи вече реших.

В пристъп на гняв мистър Домби отново посегна към шнура на звънеца, който не съществуваше, и като нямаше какво друго да направи, дръпна косата си.

— Аз съм виждала — говореше Сузан Нипър — как мис Флой напряга силите си когато беше още съвсем малко дете такова ласкаво и търпеливо, че и най-добрите жени можеха да се поучат от нея, аз съм виждала как е седяла до среднощ много дни наред, за да помага на крехкия си брат в учението, виждала съм я да му помага и да бди над него — някои добре знаят кога точно — виждала съм я без всякаква подкрепа и помощ да расте, за да стане дама, слава богу! Която е украшение и гордост за всяко общество където се яви и непрекъснато виждам как жестоко я пренебрегват и как силно страда тя от това — така ще кажа на някои, всичко ще им кажа — досега дума не съм проронвала но ако човек цени и уважава високостоящите, това не значи да се кланя на каменни идоли и аз трябва да говоря и ще говоря.

— Никой ли няма тук? — високо извика мистър Домби. — Къде са слугите? Къде са прислужниците? Никой ли няма тук?