Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Снощи излязох късно от стаята на младата господарка, а тя още не си бе легнала — невъзмутимо продължаваше Сузан — и аз знаех защо, защото вие сте болен сър и тя не знаеше какво е състоянието ви и това бе достатъчно, за да се безпокои както забелязах. Аз може да не съм паун, но имам очи — и аз стоях будна в стаята си и си мислех, че тя може да се почувствува самотна и да ме повика, когато я видях да се прокрадва надолу и да се приближава до тази врата така сякаш беше нещо нередно да зърне родния си баща, а после се промъкна отново обратно и влезе в празната гостна и така се разплака, че аз не можех да я слушам. НЕ МОГА да издържам като я слушам — рече Сузан Нипър, като избърса черните си очи и ги втренчи неустрашимо в яростното лице на мистър Домби. — И не за пръв път чух това, а много, много пъти досега и вие не познавате собствената си дъщеря, сър, и не знаете какво вършите, сър, ще кажа всичко, ще кажа — силно извика Сузан Нипър в заключение — че това е грехота и позор!
— Бре, гледай ти! — раздаде се гласът на мисис Пипчин и черните вълнени одежди на прелестната миньорска перуанка се появиха в стаята. — Какво става тук?
Сузан удостои мисис Пипчин с поглед, който специално бе изобретила за нея при запознанството им, и остави мистър Домби да отговаря.
— Какво става ли? — повтори мистър Домби едва ли не с пяна на уста. — Какво става, мадам? Вие, която сте начело на това домакинство и сте длъжна да поддържате реда в него, имате основание да питате. Познавате ли тази жена?
— Много малко добро знам за нея, сър — изграчи мисис Пипчин. — Как си се осмелила да влезеш тук, безсрамнице? Махай се!
Но неумолимата Нипър само удостои мисис Пипчин с още един поглед и не се помръдна.
— Така ли ръководите дома, мадам — рече мистър Домби, — че оставяте такива особи свободно да си влизат при мен и да ми говорят! Един джентълмен… в собствения си дом… в собствената си стая… заставен насила да слуша нахалните думи на разни слугини!
— Да, сър — отвърна мисис Пипчин, а суровите й сиви очи проблеснаха заканително, — извънредно съжалявам, напълно недопустимо е, излиза напълно извън всякакви граници и норми, но със съжаление трябва да призная, сър, че с тази млада жена никой не може да се справи. Тя е разглезена от мис Домби и на никого не се подчинява. Знаеш, че е така — рязко се обърна мисис Пипчин към Сузан Нипър. — Засрами се, нахалнице! Махай се!
— Ако при мен има на работа хора, с които никой не може да се справи, мисис Пипчин — рече мистър Домби и се извърна към камината, — надявам се, че знаете какво да правите с тях. Не знаете ли за какво сте тук? Изведете я!
— Сър, зная какво да правя — отговори мисис Пипчин — и, разбира се, ще го направя. Сузан Нипър — много остро се обърна тя към нея, — предупреждавам ви, че ще бъдете уволнена след един месец.
— О, така ли! — надменно възкликна Сузан.
— Да — отвърна мисис Пипчин, — и не ми се усмихвай, нахалнице, защото ще си изпатиш! Махай се веднага оттук!
— Възнамерявам веднага да се махна, може да бъдете уверена в това — отвърна словоохотливата Нипър. — В тази къща служа на младата господарка цели дванайсет години и няма да остана нито час повече след като съм получила предупреждение от особа отговаряща на името Пипчин, вярвайте ми, мисис П.
— Добре ще се отървем от боклука! — отвърна разгневената възрастна дама. — Махай се оттук или ще те изхвърля!
— Единственото ми утешение е — рече Сузан и отново погледна мистър Домби, — че днес аз казах една истина която отдавна трябваше да бъде казана и по-често и по-ясно да бъде повтаряна и никакви Пипчинови — надявам се, че те не са много на брой (при тези думи мисис Пипчин нададе остър вик: „Махай се оттук!“, а мис Нипър я удостои отново с погледа си) — не могат да заличат това, което съм казала даже в продължение на цяла година да дават предупреждения като почват в десет часа сутринта и карат чак до дванайсет вечерта, докато умрат от изтощение което ще бъде голям празник!
След като изрече тези думи, мис Нипър излезе преди врага от стаята. И като се изкачи извънредно величествено горе в спалнята си, карайки мисис Пипчин да се задушава от гняв, тя седна сред сандъците си и заплака.
Скоро от това размекнато състояние я извади гласът на мисис Пипчин отвън, който й оказа много благотворно и ободрително въздействие.
— Възнамерява ли тази нахална твар — викаше свирепата Пипчин — да приеме предупреждението, или не?
Мис Нипър отвърна отвътре, че описаното лице не живеело в тази част на къщата, но то се казвало Пипчин и можело да бъде открито в стаята на икономката.