Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
А Лоркан - Лоркан мълчеше, забол празен поглед в нищото, докато в съзнанието му се разиграваше незнаен кошмар.
Майев изхъмка под носа си.
- Виждаш ли на какво съм способна? Колко са безпомощни срещу мен?
Роуан изрева и сухожилията по шията му се обтегнаха. Бореше се с всички сили срещу Майев.
Елин не можеше да го понесе. Да гледа как се мъчат.
Това не беше илюзия, нито сън. Болката им беше истинска.
Майев най-накрая разкриваше валгските си сили. Същата адска дарба като на валгските принцове. Същата, на която тя самата бе станала жертва. И бе надвила с огън.
Но не ѝ беше останал огън, за да помогне и на тях. Нито въгленче.
- Вече действително нямаш какво да ми предложиш в замяна - каза Майев. - Освен себе си.
Беше готова на всичко. На всичко, само и само да сложи край на това...
***
- Ти си нищо.
Елида стоеше пред него, а високите кули на град, който Лоркан никога не бе виждал, който трябваше да е новият му дом, сякаш го зовяха от хоризонта. Вятърът брулеше тъмната ѝ коса, студен като светлината в очите ѝ.
- Просто поредното копеле - додаде тя. - Да не си въобразяваше, че бих се омърсила с теб?
- Мисля, че си моя вречена - програчи той.
Елида се изкикоти.
- Вречена? Как реши, че ти се полага подобно нещо след всичките ти злосторства?
Не можеше да е истина - не беше истина. Но студеното ѝ лице, отчуждеността...
Сам беше виновен за тях. Заслужаваше ги.
***
Майев огледа тримата елфи, някогашни нейни роби, потънали в тъмната ѝ мощ, раздираща съзнанията им, спомените им. И се изсмя.
- Жалко за Гавриел. Той поне загина достойно.
Гавриел...
Майев се обърна към нея.
- О, май не си знаела. - Тя изцъка с език. - Пумата вече няма
да реве. Плати с живота си, за да защити малкото си.
Гавриел беше мъртъв. Усети истината в думите на Майев. Позволи им да пробият дупка в сърцето ѝ.
- Него очевидно не си могла да спасиш - допълни валгската кралица. - Но можеш да спасиш тях.
Този път Фенрис изрева. Роуан вече мълчеше и зелените му очи изглеждаха празни. Каквото и да виждаше, явно го беше докарало отвъд писъците и риданията.
Болка. Неописуема, невъобразима болка. Каквато тя самата бе понесла - навярно и по-тежка.
Въпреки това...
Елин не даде на Майев време да реагира. Не ѝ даде време дори да извърне глава. Просто грабна Голдрин от земята до себе си и го запрати по кралицата.
Майев се завъртя тъкмо навреме и острието му прелетя на броени сантиметри от нея, забивайки се със съскане в снега. Още гореше.
Но на Елин и толкова ѝ стигаше.
Без да чака нито миг, изстреля пламъците си като копия.
Не към Майев.
А към Роуан, Фенрис и Лоркан. Удариха ги мощно в раменете.
Прогориха ги. Дамгосаха ги.
***
Елин беше мъртва. Мъртва, и той я беше предал.
- Ти си недостоен елф - каза Лирия, оглеждайки портата, от която висеше тялото на Елин. - Заслужаваш съдбата си. Заслужаваш я, след като позволи да ми се случи такова нещо.
Елин беше мъртва.
Роуан не искаше да живее в този свят. Нито секунда повече.
Елин беше мъртва. И той...
Изненадваща болка връхлетя рамото му. Запали го.
Сякаш някой го жигосваше. С нажежен ръжен.
С пламък.
Той погледна мястото, но не забеляза рана.
Лирия продължаваше:
- Носиш само страдание на онези, които обичаш.
Думите ѝ звучаха далечно. Като че прегарящата болка ги заглушаваше.
Огнената агония отново го прободе като призрачна рана, като спомен...
Не спомен. Не спомен, а спасително въже, спуснато в мрака. В илюзия.
Котва.
С каквато той някога я беше изтръгнал от плена на онзи валгски принц.
Елин.
Той сви ръце в юмруци до тялото си. Елин, която бе страдала като него. Която знаеше какво е мирен живот, но въпреки това избра него, точно такъв, какъвто беше... заради споделените им мъки. Илюзии - това бяха илюзии.
Роуан стисна зъби. Усети нещото, увито около съзнанието му. Нещото, което го държеше в плен.
И изръмжа дълбоко.
Майев му беше причинявала същото страдание и преди. Нахлувала бе в ума му. Беше му отнемала насилствено най-ценното в живота му. Елин.
Но той нямаше да ѝ го позволи отново.
***
Лоркан изрева от болка, когато нагорещеният ръжен прониза сетивата му, подигравателните думи на Елида, представата му за Перант, дома, който толкова желаеше, а вероятно никога нямаше да зърне.
Светьт затрептя пред очите му. Превърна се в сняг и мрак, и бойно поле.
И Майев. Застанала пред тях с гневно, бледо лице.
Силата ѝ го връхлетя като настървена пантера...
Този път Елида лежеше в огромно, пищно легло, протегнала