Сянката на планината

жълтите светлини на светофарите долу огряваха меко лицата им в полутъмната стая. Бавно

въртящият се вентилатор на тавана рисуваше вити дърворезби във въздуха от дима на

благоуханните пръчици, а лекият бриз напомняше за необятната нощ навън.

— Седни тук, Шантарам — подкани ме Карла и ме придърпа до себе си. — Синия

хиджаб скоро трябва да тръгва. Но преди това тя има да ти съобщи една добра и една

недотам добра новина.

— Как си? — попитах. — Всичко ли е наред?

— Добре съм, Ал-хамду ли-лла. С добрата новина ли да започна, или с недотам добрата?

— Да чуем недотам добрата.

— Мадам Жу все още е жива — каза Синия хиджаб. — И е на свобода.

— А добрата?

— С нейните спецове по заливане с киселина е свършено, а близнаците са мъртви.

— Чакай малко! Дай да го изясним. Как така знаеш за Мадам Жу? И как попадна тук?

— Не знаех — отвърна тя, — нито пък тя ме интересуваше. Търсех спецовете по

киселината. Преследвам ги от години.

— Изгорили са някого, когото познаваш — досетих се аз. — Съжалявам да го чуя.

— Тя беше добър боец и продължава да е добър другар и приятел. Дойде в Индия да си

почине от войната. Някой наел тези двамата и те превърнаха лицето й в маска. В маска на

протеста, би могло да се каже.

— Жива ли е? — попита Карла.

— Жива е.

— Можем ли да помогнем с нещо?

— Надали, Карла — отвърна Синия хиджаб. — Освен ако не искате Да помагате, докато

наказва онези с киселината, което върши в момента, докато седим тук. Доста още ще

продължи.

— Хванали сте спецовете? — попита Карла. — Изгориха ли някого?

— Заметнахме ги с одеяла и ги ритахме, докато изхвърлиха бутилките с киселина под

одеялата, а после ги извлякохме.

— И близнаците се втурнаха да им помагат, защото са помислили, че сте заплаха за

Мадам Жу — додадох аз.

— Точно така. Не разбрахме, че защитават Мадам Жу. Не ни интересуваше. Искахме

спецовете с киселината. Мадам Жу избяга,

Нея не сме я закачали. Спряхме близнаците и отвлякохме спецовете.

— Спряхте близнаците завинаги?

— Да.

— Какво направихте с тях?

— Оставихме ги на мястото. Затова трябва бързо да тръгвам, иншаллах.

— Ако имаш нужда от нещо, имаш го — казах. — Как изобщо се сети да дойдеш, за да

ми съобщиш?

— Закарахме спецовете в един бордей. Четиримата братя и двайсет и четиримата

братовчеди на изгореното момиче живеят там, всичките. Момичето също живее в бордея

заедно с много други хора, които я обичат. Разпитахме спецовете. Накарахме ги да направят

списък на всички момичета, които са изгорили някога.

— Защо?

— За да можем после да отидем при семействата им и да им кажем, че тези мъже са