Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
зилове, едва доловим глас занарежда мантри на санскрит.
— Тоя тип си е цял филм — каза Карла и надникна над рамото ми към Рандъл, застанал
на половин крачка зад нас. — Гледаш ли какво става, Рандъл?
— Впечатляващо зрелище, госпожице Карла. Спонтанна канонизация.
— Трябва да му се признае на Денис, сам си е вселена — додаде Навин.
Денис се изправи. Няколко яки младежи, понесли паланкин[110], с викове си пробиха път
през тълпата. Бе същият като тези, с които отнасяха мъртъвците до пламтящите клади, но
беше преработен и върху него бе монтирано кресло, тапицирано със сребриста изкуствена
кожа.
Младите мъже оставиха носилката на земята, помогнаха на Денис да се настани в
креслото, вдигнаха я на рамо и го понесоха по дългия път към Портата на Индия. Денис се
усмихваше благодушно и благославяше с чилума в ръката си обърнатите към него лица.
— Обожавам го този! — възкликна Карла. — Да тръгнем с шествието.
Поехме с мотора покрай процесията, лъкатушеща по зашумените улици към Портата.
Тълпата нарастваше — тъпанджии, танцьори и тръбачи излизаха от къщите да се влеят в
сборището. Към края му повечето насъбрали се хора вече нямаха понятие за какво точно е
всичко.
И когато най-сетне успяхме да видим нещо, Денис стоеше в Центъра на безумието, което го приветстваше за добре дошъл у Дома след години на безмълвно покаяние.
На сто метра по-нататък в залите на хотел „Тадж Махал" се съвещаваха хората, управляващи „Горната земя". Те бяха подбрали про-бизнес правителство, избрано от бедните,
и сега бизнесмените хвърляха мрежи в новото море на комерсиална корупция.
На петстотин метра оттам Вишну, главата на наново преименуваната Компания 307 —
по номера на члена от индийския наказателен кодекс при опит за убийство — управляваше
„Долната земя", безмилостно чистейки мюсюлманите от своята банда. Единствено имаха
позволение да останат онези, които му разказваха какво се е случило в Пакистан и всичко
останало, което знаеха за престъпните схеми на Санджай.
Абдула потъна вдън земя след пожара и никой не знаеше къде е или какво смята да
прави. Останалите мюсюлмани от първоначалната Компания се отцепиха, обединиха се в
сърцето на ислямските базари в Донгри и установиха тесни връзки с търговците на оръжие
от Пакистан.
Размириците раниха града, както винаги. Призивите за спокойствие на водачите от
ниските и високите етажи на властта не успяваха да прекъснат потеклите ручеи на страха.
Освен ужаса от местно насилие битуваше и хладното осъзнаване, че такива неща се случват
дори в красив и любвеобилен град като Бомбай.
Карла пляскаше в такт с песнопенията, Рандъл и Навин ритмично поклащаха глави.
Стотици бедни и болни се мъчеха да си пробият път през все по-гъстото гъмжило, за да
докоснат паланкина, с който превозваха Денис, величествено издигнат над главите на
всички.
Прожектори осветяваха великанската Порта, но от нашето място арката приличаше на
плоска ивица: иглено ухо, през което камилата на британското владичество не бе успяла да
мине.
Морската шир като черно огледало отразяваше светлинките на стотиците лодки в
грапави криви: пръстови отпечатъци върху стъклото на океана.
Отчаяните молитви ехтяха от Троянската кула, изоставена в Островния град от
британците: звуци, които се носеха надалеч, като всеки звук, в безкрая.
Всеки наш тон пътува във вечността, отзвучава във времето и пространството дълго след
като нас вече ни няма. Нашият дом, нашата планета Земя излъчва във Вселената всеки наш
крясък, всеки вой, всяка молитва и песен. Вслушващата се Вселена онази нощ, на това в
някакъв смисъл свещено място, чу молитвите и болезнените стонове на надеждата.
— Да тръгваме — каза Карла и седна на мотора ми.
Потеглихме бавно от района на Портата, за да дадем време на Рандъл и Навин да ни
настигнат. А множеството запя още по-силно, пречиствайки с непокварената си молитва за
кратко противоречивите сигнали из въздуха на Бомбай.
СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ЩАСТИЕТО НЕНАВИЖДА ВАКУУМА. Понеже бях толкова щастлив с Карла, тъгата в
очите на Навин будеше в мен състрадание по-дълбоко, отколкото ако бе изсмукала