Сянката на планината

— Страхотно! — възкликна Синия хиджаб. — Наистина ли мога да ги задържа?

— Длъжна си.

— Благодаря ти — каза свенливо Синия хиджаб. — Подаръкът ти много ми допада.

— За какво се карахте с Мехму, че стигнахте до дуел? — попита Карла.

— За хиджаба — отвърна Синия хиджаб и въздъхна при спомена за миналите скандали.

— Смята го за прекалено ортодоксален?

— Не, Карла — смята, че не е шик. Много си пада по модата. Има дванайсет чифта

джинси и все нещо намира да не му харесва в тях. Иска да сваля хиджаба, та и аз да съм шик

като другите, дето идват от Европа и имат дълги руси коси.

— Много си шик — заяви Карла. — Страхотен син цвят, между другото.

— Но останалите другарки са по-шик — изръмжа тя.

— Другарки ли?

Синия хиджаб ме погледна и пак се обърна към Карла.

— Шантарам нищо не ти е казал, а?

— Аз нищо не знам — обадих се. — Не знам дори знамето ви какво е на цвят и не

питам.

— Не си верен на ничие знаме, а? — попита намръщено Синия хиджаб.

— Нещо такова — отвърнах. — Но често съм верен на човека, който държи знамето.

— Ние с Мехму и Анкит сме комунисти — обърна се тя отново Към Карла. — Бяхме с

групата на Хабаш[111]. Обучавахме се с палестинците от НФОП в Либия, но се наложи да се

отцепим. Те твърде Много се… встрастиха.

— Какво търси тамилско момиче от Шри Ланка в Либия с палестинци? — попита

Карла. — Ако с този въпрос не се навирам, където не ми е работа.

- Учи се да брани народа ни.

— Трябваше ли да си точно ти? — попита меко Карла.

— Ако всички хвърлим пушките, кой ще ги вземе? — отвърна тъжно Синия хиджаб, завъртяна от колелото, създадено от мъстта, за да поддържа несекващ гнева.

— Вие с Мехму сериозно ли се карате за хиджаба? — попита Карла и разведри

настроението с усмивка.

— Непрекъснато! — върна й усмивката Синия хиджаб и прикри момичешките си устни

с войнишка длан. — Първия път го прострелях, защото каза, че хиджабът ми слагал пет

килограма отгоре.

— Изпросил си го е! — разсмя се Карла.

— Ти нали не смяташ, че е така?

— Хиджабът те прави по-слаба — отвърна Карла. — И имаш прекрасно лице.

— Мислиш ли?

— Чакай! — Карла скочи и изтича в спалнята.

— Късметлия си — каза Синия хиджаб.

— Знам — усмихнах се. Очите ми чакаха Карла да се върне. — Мехму също.

— Не — каза Синия хиджаб. — Искам да кажа, провървя ти, защото сега идваше твоят

ред в списъка на спецовете с киселината.

Обърнах се срещу нея и мярнах в погледа й да чернеят знания за тъмни дела.

Карла се върна и седна при нас. Държеше кесия от синьо кадифе, която бутна в ръцете

на Синия хиджаб.

— Червило, грим за очи, лак за нокти, хашиш, шоколад и томче стихове на Сеферис[112]

— каза Карла. — За когато стигнеш там, закъдето си тръгнала, и намериш време за себе си.