Сянката на планината

моят приятел.

— Ва алейкум салам — отвърна Синия хиджаб, вперила очи в цариците. — Пистолетът

е подарък. И още е зареден.

— Както и моят. — Карла се усмихна и Синия хиджаб й отвърна с усмивка.

— Син хиджаб — казах, — запознай се с Карла. Карла, запознай се със Синия хиджаб.

Двете жени се взряха безмълвно една в друга.

— А това е Анкит — додадох.

— Необикновена чест е да се запозная с вас, госпожице Карла! — изрече Анкит.

— Здравей, Анкит — отвърна Карла, без да откъсва поглед от Синия хиджаб.

— Анкит забърква един коктейл, който ще накара Рандъл да позеленее като абсент от

завист. Течен тунел между измеренията! Трябва да го опиташ.

— За мен винаги е удоволствие да приготвя тунела за вас, сър.

— Толкова много общо имате помежду си, момичета! — казах. Мислех да добавя и още

нещо, но Карла и Синия хиджаб забиха в мен досущ еднакъв и не твърде ласкав поглед и аз

зарязах тази мисъл.

— Омъжваш се за тях и се надяваш, че ще се променят и пораснат — каза Синия

хиджаб. — А те се женят за нас с надеждата, че ще си останем същите.

— Брачният параграф 22 — отвърна Карла, прихвана Синия хиджаб подръка и я поведе

към бедуинската шатра. — Горкото момиче, ела с мен да се освежиш. Много уморена

изглеждаш. Колко път мина днес?

— Днес не чак толкова, но вчера пътувах двайсет и един часа, завчера също — отвърна

Синия хиджаб, после Карла затвори и гласът на жената заглъхна.

Тримата с Джасвант и Анкит зяпнахме затворената врата.

— Много страшна жена! — заяви Джасвант, бършейки потта от врата си. — Мислех

госпожица Карла за страшна, ще прощаваш, баба, ама ако я бях видял навреме тая жена със

синия хиджаб да се качва по стълбите, щях веднага да се скрия в тунела, кълна се!

— Свястна е — казах. — Всъщност е повече от свястна. Страшно е готина!

— На идване забелязах магазин за алкохол недалеч оттук, сър — обади се Анкит. —

Мога ли да си позволя да закупя съставките за вашия специален коктейл и да ви приготвя

един-два тунела, докато чакаме дамите?

— Да купувате? — Джасвант натисна копчето и отвори панела на запаса за оцеляване.

Натисна второто копче и светлинките замигаха. Пръстът му увисна над третото копче.

— Джасвант, виж сега… — обадих се, но вече бе късно.

От тонколоните на бюрото бханграта гръмна и затресе въздуха.

Гледах Анкит, докато инспектираше тайния запас на Джасвант. Побелялата му коса бе

подстригана в лустросана прическа ала Кари Грант, беше пуснал тънък мустак. Вместо

хотелската портиерска униформа носеше тъмносин кител до бедрата с висока яка и

подходящи панталони от шевиот. Оглеждаше стоката на Джасвант е окото на познавач, елегантно избиращ от витрината украшение за любовницата си.

— Мисля, че това е приемливо — каза той.