Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Нужна ми беше най-малко седмица, за да я излекувам поне привидно от нейната болест, но за едно основно излекуване беше необходимо да бъде лекувана в продължение на една година точно по определени предписания.
Прекарахме три часа в задаване въпроси на оракула. Беше любопитна, дали гадателят знае това със сигурност и се съгласи на всичко — осем дни по-късно всички отвратителни пъпчици бяха изчезнали.
Накарах я да взема всекидневно едно слабително средство, предписах й какво да яде и й забраних всякакви средства за разхубавяване; напротив, препоръчах й да се измива сутрин и вечер с вода от живовляк. Скромният гадател заповяда на принцесата да предприеме същите измивания на всички места, на които желае да постигне същите резултати и принцесата се подчини.
Посетих операта едва в деня, когато принцесата се показа там с гладка и розова кожа. След операта тя се разхождаше, придружена от знатни дами, в голямата алея на Пале-Роял, където беше поздравена радостно от всички присъствуващи. Забеляза ме и ме удостои с една усмивка. Само Камила, господин Дьо Мелфор и госпожа Дьо Полиняк знаеха, че аз бях гадателят на принцесата. Успехът ме направи горд, но още на следния ден се явиха отново няколко пъпчици по хубавата кожа на прелестната жена и аз веднага получих заповед да отида в Пале-Роял.
Старият камердинер ме въведе във великолепен будоар, до който се намираше кабинет с вана. Скоро се появи херцогинята, но изражението й беше малко тъжно, понеже имаше пъпчици по челото и брадата. В ръката си държеше листче с един въпрос за моя гадател, и тъй като въпросът беше къс, реших да й направя удоволствие и да я оставя да намери сама отговора. Нанесените от принцесата числа я укоряваха, че е пренебрегнала предписания й начин на живот, и тя призна, че е пила ликьор и е яла шунка.
Но беше съвсем учудена, че е намерила отговор, защото не можеше да разбере как последният е могъл да произлезе от редица числа. Една от нейните придворни влезели и й пошепна нещо на ухото; тя заповяда да я почака един миг навън, след това се обърна към мене и каза:
— Предполагам, че ще ви бъде неприятно, господине, да видите тук един ваш приятел, който е толкова тактичен, колкото и мълчалив.
С тези думи тя постави бързо в джоба си всички листове, които не се отнасяха до болестта й.
Видях да влиза един мъж, когото взех буквално за ратай в обор, беше граф Мелфор.
Принцесата му каза:
— Вижте, господин Казанова ме научи на кабалата!
Едновременно тя му показа отговора, който бе намерила сама, графът не искаше да повярва. Тогава тя извика:
— Е, добре, трябва да го убедим; какво да запитам?
— Каквото Ваше Височество желае.
Тя помисли един миг, след това извади от джоба си една кутийка от слонова кост и написа: „Кажи ми, защо тази помада не оказва вече никакво действие върху мен?“
Тя нареди пирамидата, редиците числа и ключовете, както й бях показал. За да получи отговора, аз я бях научил да прави събирания и изваждания, които изглеждаше, че произлизат от числата, но в действителност бяха напълно произволни. След това й казах да преведе числата в букви; самият аз излязох навън под някакъв предлог. Когато мислех, че би могла да бъде готова с превеждането, влязох отново и намерих принцесата извънредно учудена:
— О, какъв отговор, господине!
— Фалшив, може би — но, госпожо, това може да се случи.
— Фалшив? Божествен! Той гласи: помадата действува само върху кожата на жена, която още не е раждала.
— Съвсем не намирам отговора странен, госпожо.
— Та вие не знаете, че това е помадата, която абатът Дьо Бросе ми даде преди пет години и която тогава ме излекува, това стана десет месеца, преди да родя херцог Дьо Монпансие. Бих дала всичко, за да мога да се науча да съставят сама тази възвишена кабала.
— Как? — извика графът, — това е онази помада, историята на която аз зная?
— Точно тя.
— Това е необикновено.
— Бих искала да поставя още един въпрос, отнасящ се до една жена, чието име не желая да назова.
— Кажете: жената, за която мисля.
Тя зададе въпроса: „От каква болест страда тази жена?“
Накарах я да напише числата и наредих така, щото тя получи, отговора: „Тя иска да вразуми мъжа си“.