Приключенията на Казанова

Когато злощастната картина бе вече у нас, моят брат направи от нея истинско бойно поле, тъй като я прободе на двадесет места с шпагата си. След това взе решението си да постави веднага работите си в ред, да напусне Париж и изучава другаде изкуството, което той обожаваше. Решихме да заминем за Дрезден.

Два или три дни преди сбогуването ми с моя прелестен Париж, обядвах сам у швейцареца при вратата Фойан в Тюйлери. Той се казваше Конде. След яденето неговата хубава жена ми даде сметката, в която всичко бе пресметнато на двойна цена. Обърнах й внимание, но тя отразя накъсо, че не може да отстъпи нито хелер. Платих, но понеже сметката бе подписана с думите госпожа Конде, то взех перото и след името Конде написах: Labré200. Оставих сметката на масата и излязох.

Без да мисля за моята кожодерка, отидох да се разхождам в една алея, когато внезапно един малък човек, с шапка накривена на лявото ухо, с огромен букет на бутониерата и дълга шпага отстрани, се приближи към мен с безсрамно изражение и каза направо, че има желание да ми пререже гърлото.

— О, хлапе, за тази цел трябва да се качите на кон. А пък аз ще ви отрежа ушите.

— По дяволите, господине!

— Без простащини! Нужно е само да дойдете с мен; веднага ще ви подредя.

Отправих се с бързи крачки към Звездата и тъй като там нямаше никой, внезапно се обърнах и го попитах какво иска и защо ме напада.

— Аз съм рицарят Дьо Талви, вие сте обидили една честна жена, която аз покровителствувам. Пригответе се!

С тези думи извади своята дълга шпага. Аз направих същото, нападнах и го раних в гърдите.

Той отскочи назад и извика, че съм го наранил по подъл начин.

— Лъжеш, простако, и признай, че лъжеш или ще те промуша!

— Не! Не! Та аз съм ранен; но ще искам реванш от вас, а ударът ще бъде преценен от арбитър.

— Жалко дрънкало! Ако не си доволен, ще ти отрежа ушите.

Оставих го. Бях убеден, че ударът ми беше напълно правилен, защото той държеше шпагата в ръката си преди мен и ако не се предпази веднага, то аз не бях длъжен да му напомням за това.

Към средата на август отпътувах с моя брат от Париж, където беше прекарал две години, беше се забавлявал добре и не бе имал друга неприятност, освен недостига понякога на пари. Ние пътувахме през Мец, Майнц и Франкфурт и към края на същия месец пристигнахме в Дрезден. Майка ни ни прие с най-нежна любов и беше възхитена, че ни вижда. Брат ми прекара в този хубав град четири години, отдаден на непрекъснато изучаване на изкуството си; той копираше в Курфюрстската галерия всички красиви бойни картини на най-големите майстори.