Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Херцогиня Дьо Шартр бе съчинила прелестни стихове за тази случка, които не бяха известни никому извън нейния интимен кръг, освен краля. Последният много я обичаше, макар че тя често му правеше груби забележки в лицето. Един ден например го запитала дали е вярно, че пруският крал щял да дойде в Париж. Людвиг й отговорил, че слухът не почива на никакво основание.
— Съжалявам много, защото умирам от желание да видя един крал — извикала тя.
Брат ми беше нарисувал междувременно доста картини и се реши да покаже една от тях на господин Дьо Марини и един хубав ден ние се отправихме у високопоставения господин, които живееше в Лувъра. Там всички художници му правеха посещение. Бяхме първи тази сутрин и чакахме в една зала непосредствено до покоите появяването му. Картината беше изложена; тя представляваше едно сражение по типа на Бургинион199. Първият посетител, който дойде, се спря пред картината, разгледа я внимателно и продължи, като каза: „Лоша“!
Миг след това дойдоха двама нови посетители, видяха картината и казаха, смеейки се: „Работа на ученик!“
Аз погледнах скришом брат си, който стоеше до мен. Изпотил се беше. Не мина и час, залата беше пълна с хора и всеки се шегуваше със злощастната картина. Бедният ми брат се чувстваше окончателно пропаднал и благодареше на бога, че поне никой не го познава.
Тъй като го съжалявах, станах, за да отида с него в друга зала и казах, за да го утеша, че господин Дьо Марини ще дойде и ще намери картината му хубава. Тогава това ще бъде отмъщението за всички обидни забележки. За щастие той не бе на същото мнение и ние излязохме бързо; качихме се на файтон и отпътувахме към вкъщи, където заповядахме на нашия слуга да прибере отново картината.
Когато злощастната картина бе вече у нас, моят брат направи от нея истинско бойно поле, тъй като я прободе на двадесет места с шпагата си. След това взе решението си да постави веднага работите си в ред, да напусне Париж и изучава другаде изкуството, което той обожаваше. Решихме да заминем за Дрезден.
Два или три дни преди сбогуването ми с моя прелестен Париж, обядвах сам у швейцареца при вратата Фойан в Тюйлери. Той се казваше Конде. След яденето неговата хубава жена ми даде сметката, в която всичко бе пресметнато на двойна цена. Обърнах й внимание, но тя отразя накъсо, че не може да отстъпи нито хелер. Платих, но понеже сметката бе подписана с думите госпожа Конде, то взех перото и след името Конде написах: Labré200. Оставих сметката на масата и излязох.
Без да мисля за моята кожодерка, отидох да се разхождам в една алея, когато внезапно един малък човек, с шапка накривена на лявото ухо, с огромен букет на бутониерата и дълга шпага отстрани, се приближи към мен с безсрамно изражение и каза направо, че има желание да ми пререже гърлото.
— О, хлапе, за тази цел трябва да се качите на кон. А пък аз ще ви отрежа ушите.
— По дяволите, господине!
— Без простащини! Нужно е само да дойдете с мен; веднага ще ви подредя.
Отправих се с бързи крачки към Звездата и тъй като там нямаше никой, внезапно се обърнах и го попитах какво иска и защо ме напада.
— Аз съм рицарят Дьо Талви, вие сте обидили една честна жена, която аз покровителствувам. Пригответе се!
С тези думи извади своята дълга шпага. Аз направих същото, нападнах и го раних в гърдите.
Той отскочи назад и извика, че съм го наранил по подъл начин.
— Лъжеш, простако, и признай, че лъжеш или ще те промуша!
— Не! Не! Та аз съм ранен; но ще искам реванш от вас, а ударът ще бъде преценен от арбитър.
— Жалко дрънкало! Ако не си доволен, ще ти отрежа ушите.
Оставих го. Бях убеден, че ударът ми беше напълно правилен, защото той държеше шпагата в ръката си преди мен и ако не се предпази веднага, то аз не бях длъжен да му напомням за това.
Към средата на август отпътувах с моя брат от Париж, където беше прекарал две години, беше се забавлявал добре и не бе имал друга неприятност, освен недостига понякога на пари. Ние пътувахме през Мец, Майнц и Франкфурт и към края на същия месец пристигнахме в Дрезден. Майка ни ни прие с най-нежна любов и беше възхитена, че ни вижда. Брат ми прекара в този хубав град четири години, отдаден на непрекъснато изучаване на изкуството си; той копираше в Курфюрстската галерия всички красиви бойни картини на най-големите майстори.
199
Куртоаз, наречен Бургинион, френски художник на бойни сражения с оригинален характер (1621–1676). — Б.пр.
200
Labré — френски художник, на бойни сражения (1621–1676). — Б.пр.