Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Това е твърде възможно; но понеже сте го забелязали, то признайте, господине, че тя е прелестна.
— Това мога веднага да призная, защото, за мое нещастие, го зная сам достатъчно добре.
— Значи, сте влюбен в нея?
— Да, за съжаление!
— За съжаление? Та спечелете също нейната любов!
— Стремя се към това, господине, от една година. И тъкмо започвах да имам известна надежда, дойдохте вие, за да ме тласнете в отчаяние.
— Ах, господине, тласнах ви в отчаяние?
— Да. Точно вие.
— Съжалявам много, но не мога да направя нищо.
— А не би било трудно за вас да направите твърде много и ако ми позволите, бих ви открил по какъв начин бихте могли да ми окажете една голяма услуга.
— Говорете напълно откровено!
— За в бъдеще бихте могли да избягвате съвсем къщата.
— Предложението е странно; между това, признавам, че то е единственото, което бих могъл да направя, ако имах желанието да ви окажа тази услуга. Вярвате ли обаче, че в такъв случай ще ви се удаде да спечелите любовта на младата дама?
— Това ще бъде моя работа. Само не ходете там. За останалото ще се погрижа сам.
— Бих могъл, наистина, да ви окажа тази извънредна любезност; но бихте ли имали добрината да признаете, че е доста странно да ме считате за мъж, комуто биха могли да се правят подобни предложения?
— Признавам, господине, че това може да изглежда наистина странно; но аз съм ви считал за един разумен и много умен човек и след зряло обсъждане, помислих, че ако се поставите на моето място, не бихте поискал да ме направите нещастен. От друга страна, вие няма да поставите вашия живот на карта заради една млада дама, която е извикала у вас само един любовен каприз, докато аз копнея с цялата си душа да свържа моята съдба с нейната, независимо дали това ще ми създаде щастие или нещастие.
— Но ако случайно и аз като вас бях имал намерението да се оженя за момичето?
— Тогава и двамата сме за съжаление и единият от нас трябва да умре преди другият да е постигнал целта си; защото, докато съм жив, госпожица Сансон няма да стане жена другиму.
Ето, пред мен стои този красив млад мъж: бледен, сериозен, студен като мрамор, влюбен до безумие, прави ми с поразяващо самообладание полуразумни, полуотчаяни предложения, и то в моето собствено жилище. Това ми даде повод да се замисля. Естествено съвсем не се страхувах от него; от друга страна, наистина бях влюбен в госпожица Сансон, но все пак не се чувствувах запален до такава степен, че заради хубавите й очи да прережа гърлото на един мой ближен, или да бъда убит от него заради една, намираща се още в зародиша си любов.
Без да дам отговор на младия човек, се разхождах около четвърт час в стаята и обсъждах със себе си въпроса: кое ще бъде в очите на един съперник по-похвално и в моите собствени очи — по-достойно? Трябва ли да приема хладнокръвно една борба на живот и смърт, или да се оттегля с пълно достойнство като му отстъпя?
Суетата казваше: бий се! Разумът казваше: принуди съперника си да признае, че ти си по-разумен от него.
Най-сетне се обърнах към него с твърд тон:
— Господине, какво бихте помислили за мен, ако ви кажа, че съм готов да не стъпвам вече в дома на госпожица Сансон?
— Ще кажа, господине, че сте имали милост към един нещастник и че винаги ще ме намерите готов да дам за вас и последната си капка кръв, за да ви засвидетелствувам моята благодарност.
— Кой сте вие?
— Казвам се Гарние и съм единственият син на търговеца на вина Гарние, на улица дьо Сен.
— Е добре, господин Гарние, няма да отивам вече у госпожица Сансон. Бъдете мой приятел.
— До гроб! Сбогом, господине!
— Сбогом, бъдете щастлив.
Пет минути след излизането на Гарние дойде Патю. Разказах му случката, той смяташе, че съм постъпил като герой.
— Разбира се — каза той, — аз не бих действувал другояче, но сигурно не бих се държал като Гарние.
Приблизително по това време граф Дьо Мелфор, полковник на орлеанския полк, ме помоли чрез Камила, сестрата на непосещаваната повече от мен Коралина, да отговоря посредством моята кабала на два въпроса. Написах два мрачни, но красноречиви отговора, запечатах ги и ги дадох на Камила, която ме помоли да отида на следващия ден с нея на едно място, което тя не можеше да ми назове. Съгласих се и се отправихме към Поле Роял, където по една малка стълба той ме заведе до покоите на госпожа херцогинята Шартр. След като чакахме около четвърт час, херцогинята дойде и благодари най-любезно на Камила, задето ме е довела. След това се обърна към мен и ми каза с много благородство, но и доста благосклонно, че доста се затруднявала с отговорите ми. Тя бе взела същите и ги държеше в ръка. В началото се почувствувах смутен от това, че въпросите произлизаха от Нейно Величество, но след това й казах, че аз наистина зная да поставям кабалата, но не притежавам способността да я тълкувам и ако тя има добрината да ми постави нови въпроси, отговорите биха могли да й станат по-ясни. Ето защо тя написа всичко, което не разбираше и което желаеше да узнае.