Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Върна се в Париж едва когато се беше уверил, че може да се противопостави на критиката. По-късно ще разкажа как пристигнахме там почти по едно и също време.
Животът, който водих до края на карнавала 1753 година в Дрезден, не предлага нищо особено. За да доставя удоволствие на артистите, и особено на моята майка, аз съставих една трагикомедия, в която се явяваха двама арлекини. Това беше една пародия на „Братята-врагове“ на Расин. Кралят се смя сърдечно на комичните шеги, с които бе изпълнена моята творба, а аз получих от него великолепен подарък. Той обичаше разкоша и беше разточителен и в тази си склонност намери отличен помощник в лицето на прочутия граф Брюл201.
Скоро след това отпътувах от Дрезден. Оставих там моята скъпа майка, моя брат и моята сестра, която се бе омъжила за дворцовия учител по пиано Петер Аугуст. Той умря преди две години и остави своята вдовица в добро материално положение и семейство — в щастие.
Пребиваването ми в Дрезден остави в паметта ми спомени за една любовна връзка, от която, както и от други по-рано, се освободих чрез шестмесечно въздържане. Често съм мислил върху това, че по-голямата част от живота си съм прекарал в стремежа да се разболея, и след като постигах целта си, също така ревностно бързах да си възстановя здравето. И в двете успявах еднакво добре, но днес (тъй като в това отношение се радвам на съвършено здраве) скърбя, че не мога повече да се разболявам; старостта, тази жестока и неизбежна болест ме принуждава въпреки волята да бъда здрав. Болестта, за която говоря и която ние италианците наричаме глупаво френската болест, защото с пълно основание можем да претендираме, че ние сме я въвели най-напред, тази болест не съкращава живота, макар че остава незабележими следи. Тези белези, които може би са по-малко достойни, отколкото тези, придобити по бойното поле на Марс, не бива да предизвикват съжаление у носителя им, ако ги е спечелил с удоволствие.
В Дрезден имах често случай да виждам краля, обичах и неговия министър Брюл, защото той притежаваше двойната тайна да бъде още по-разточителен от своя господар и да осъществява всяко негово желание.
Никога никой монарх не е бил такъв върл враг на спестовността. Той се смееше на хитреците, които го крадяха и изразходваше много, за да може много да се смее. Понеже не беше достатъчно духовит, за да може да се смее на глупостите на други князе и на комичността на човешкия род, то той поддържаше четирима шутове. В Германия те биват наричани глумци, макар че тези изпаднали хора обикновено са по-умни отколкото своите господари.
Тези шутове са назначени официално да разсмиват своите господари чрез всевъзможни шеги, обикновено това са отвратителни кривения на лицето или безобидни грубости.
Но понякога тези професионални глумци придобиват такова влияние върху своите господари, че са в състояние да издействуват от тях значителни благоволения за лица, за които се интересуват. Поради това първите семейства се отнасят с тях извънредно добре. Кой човек не е бил принуден от нуждата да извърши низости? Не казва ли Агамемнон у Хомера, че те са били в положение да трябва да извършат такива? А тези господа са живели отдавна преди нас. С това, изглежда, се доказва, че във всички времена хората са били ръководени от един и същи нагон, а именно от егоизма. Греши се, когато се казва, че граф Брюл бил във вреда на Саксония, понеже той беше само верен изпълнител на желанията и склонностите на своя господар. Той остави децата си в бедност и с това неговата памет е достатъчно оправдана.
Дрезден имаше най-блестящия двор, който някога е съществувал в Европа. Изкуствата се намираха в разцвет. Но изтънченост нямаше. Защото крал Август не беше галантен, а саксонците не са склонни към изтънченост, щом като техният владетел не им даваше пример.
В Прага, където не мислех да пребивавам дълго, отправих само едно писмо на оперния импресарио Локатели; след това направих посещение на една стара позната — госпожа Морели, която обичах и у която намерих за два или три дни всичко, за което жадуваше сърцето ми. В момента, когато исках да отпътувам, срещнах на улицата моя приятел Фабрис, който беше тогава полковник. Той ме принуди да обядваме заедно. Прегърнах го и му обясних, че трябва да замина веднага. Напразно! Трябваше да отстъпя и по-късно бях възхитен, че съм направил това, тъй като прекарахме великолепно деня. Фабрис жадуваше за война и неговите желания се изпълниха след две години. В тази война той спечели голяма слава.
201
Граф Хенрих Брюл (1700–1763), всесилен пръв министър на Август III, курфюрст на Саксония и крал на Полша, който е съсредоточавал в ръцете си цялата власт. — Б.пр.