Приключенията на Казанова

Херцогиня Дьо Шартр, дъщеря на принц Конти, беше тогава на двадесет и шест години. Тя притежаваше онзи особен ум, който прави една жена достойна за обожаване. Беше подвижна, без предразсъдъци, весела, шеговита и обичаше шеги и забавления, които предпочиташе пред дългия живот. „Накъсо“ беше думата, която бе постоянно в устата й. Освен това, беше добра, щедра, търпелива, снизходителна и постоянна във всичките си склонности. Беше красива, но се държеше лошо и се присмиваше на танцмайстора Марсел, който искаше да я отучи от държането й. При танцуване издаваше главата си напред, кривеше главата си навътре, но въпреки това беше прелестна. За нещастие, имаше пъпки на лицето си, които се отразяваха върху красотата й. Мислеше се, че произлизат от болест на черния дроб. В действителност обаче това беше лоша кръв, която после причини смъртта й, на която херцогинята до последния си миг правеше напук.

Въпросите, които тя отправи към оракула ми, се отнасяха до сърдечни работи, но между другото, искаше също да знае, как би могла да отстрани загрозяващите я малки пъпки.

Гадателските ми изрази бяха неясни по всички точки, по които не познавах по-подробно обстоятелствата, но говореха ясно и недвусмислено относно болестта й и по такъв начин й станаха приятни и необходими.

На другия ден, както и очаквах, Камила ми писа писмо, в което ме молеше да оставя всичко и да бъда в пет часа в Пале Роял в същата стая, в която ме беше оставила предишния ден. Точно навреме бях там. Един стар камердинер, който ме чакаше, се отдалечи веднага и пет минути след това видях да влиза прелестната принцеса. След като ми направи мил комплимент, тя извади всичките ми отговори от джоба си и ме попита дали имам работа.

— Ваше Височество може да бъде уверено, че никога няма да имам по-належаща работа от тази да ви слушам.

— Много добре, аз също няма да излизам и ще работим заедно.

След това ми показа множество въпроси, които беше написала, последните се отнасяха до различни предмети, но преди всичко до лечебното средство против малките пъпки. Това, което беше направило моя оракул ценен, беше нещо, което никой не можеше да знае. Бях направил предположенията си и бях отгатнал правилно, но и да не бях отгатнал, би било все едно. Бих имал същите неприятности, а аз разбирах достатъчно от медицина, за да зная, че опитът да се отстрани насилствено една кожна болест чрез външни средства, би могло да й струва животът.