![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Това там е Волфганг! Той ще я убие! — Волфганг е най-ценното му шимпанзе, малко неуравновесен, доста добре имитира Хитлер, обаче не може да задържа вниманието си задълго на един обект.
— Ами, — неопределено — добре ще е да внимава с Майка ми.
Тъй както е застанала в ромбовидната рамка на люка, става напълно ясно колко богат житейски опит има тази възрастна жена: тя се увърта около този Волфганг, накланя се към него, тананика му нещо, с широка приветлива и зъбата колкото си ще усмивка, гука му: — Deine Mutter…981
— Слушай, досега тя изобщо не е виждала никой от тия зверове, — обръща се Слотроп към Ото, изненадвайки юношата със своята, да я наречем, приветливо кръвожадна физиономия — нали?
О, тя е фантастична. Инстинктивно знае точно как да обиди когото си пожелае. Няма значение дали е животно, растение… дори веднъж я видях да нагрубява една скала.
Е, хайде стига де.
Наистина! Да. Един гигантски отломък от вулканична скала, миналата година около датското крайбрежие, тя се развихри и цели двайсет минути критикува неговата — вече почти на границата на такъв пристъп на нерадостен смях, който всички ние избягваме — кристална структура. Невероятно.
Кордебалетистките са отворили сандък с водка. Хафтунг приглажда косата, която расте само като далечен спомен на темето му, и се втурва да ги хока. Момчета и момичета от всякакви възрасти, дрипави и кльощави, се влачат по трапа, товарят. На светлия небесен фон, шимпанзета се люлеят и провесват от мачта, рейки и антена, а кръжащите над тях чайки ги наблюдават. Вятърът се усилва и скоро тук-там в пристанището ще започват да пърхат бели гребени на вълнички. Всяко дете носи бала или сандък с различен размер, форма и цвят. Наблизо стои Скачачът, с пенсне защипано пред ахатови очи сверява разтоварваната стока с описа в зелен марокенен тефтер, охлюви в чеснов сос, една гроса982… три сандъка коняк… топки за тенис, две дузини… един грамофон „Виктрола“… филм, „Вилнее късметлията Пиер“, три ролки… бинокли, шейсет… ръчни часовници… и т.н., отметка за всяко дете.
След малко всичко е натоварено и подредено в трюма, шимпанзетата заспиват, музикантите се пробуждат, момичетата наобикалят Хафтунг, подхвърлят му всевъзможни обиди, щипят го по бузите. Ото си пробива път край борда и издърпва въжетата веднага щом децата ги хвърлят от брега. Когато е метнато и последното, а примката му все още лети във въздуха и като рамка с очертанията на сълза обхваща изгледа от опустошения Свинемюнде, госпожа Гнаб, усетила с крака освобождаването от сушата, форсира мотора по традиционния за нея начин, като едва не губи едно шимпанзе през кърмата и запраща половин дузина от Хафтунговите красавици да се търкалят по палубата в очарователно кълбо от дупета, гърди и крака.
Напречните течения дърпат лодката докато тя излиза от разширяващата се фуния на реката Швине към морето. Малко преди да стигне до вълноломите, в чиито проломи от пролетната подводна бомбардировка буйно съска пяна, внимание, госпожа Гнаб с непроменено каменно изражение, завърта отсечено щурвала на 180º, рязко сменя посоката и с пълен ход се устремява право към ферибота от Сасниц, фю-ю-т, точно навреме прави леко отклонение, префучава край него, и се кикоти на пътниците, които отскачат от перилата и се пулят след нея.
— Моля те, Мамо — жаловито се обръща Тихият Ото към прозореца на кабината. В отговор хрисимата женица с могъщ рев подхваща кръвожадна
След това грабва щурвала и ускорява яко ход. Сега тяхната лодка подскача право към борда на полупотънал търговски кораб: изкорубено черно желязо напръскано с червена оловна боя, все по-близо надвисват отделните нитове облепени с кора от ръждива сол и очуканите плочи на обшивката, застрашително се извисяват… Жената явно е неуравновесена. Слотроп затваря очи и се хваща за една кордебалетистка. От кабината долита победоносен крясък, лодката успява да завие рязко и да избегне сблъсъка само на една-две бои разстояние. Ото, застигнат посред сладките мечти за неминуема смърт, залита неудържимо в посока право отвън борда.
981
Твоя майка (нем.). — Б.пр.
982
Гроса — количество равно на 12 дузини, т.е. 144. — Б.пр.