Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— При баща ми и майка ми се е получило. Те и досега са много влюбени един в друг.
През останалото време пътуваха в мълчание. Когато влязоха в имението, вратарят се затича, за да отвори вратата на каретата. Даш скочи и й подаде ръка, за да слезе. После я изпрати до вратата на къщата. Силвия отвори и каза:
— Сигурен ли сте, че няма да ви убедя да влезете?
И прокара ръка по гърдите му. Спря чак под колана му. Даш устоя на изкушението и отстъпи крачка назад.
— Съжалявам, госпожице.
Обърна се и забърза към каретата. Силвия влезе в дома си с лукава усмивка. Едва сдържаше смеха си.
Докато каретата трополеше през града, Даш си мислеше, че неговият работодател е в голяма беда. Съжаляваше, че бе направил жест към Джими, като му позволи да сваля мелничарската дъщеря. След минута удари по стъклото и викна:
— Кочияш!
— Да, сър?
— Откарай ме до „Следата на Бялото крило“.
— Да, сър! — последва отговорът.
Даш се облегна, въздъхна и промърмори:
— Кучка.
16.
Приятели
Карли се намръщи.
Ру забързано се обличаше за уговорената вечеря и не обръщаше внимание какво му говори.
— Съжалявам, скъпа. Какво каза?
— Казах, че се надявах да вечеряме заедно.
Той приглади косата си с четка и се намръщи леко на отражението си. Въпреки богатото облекло и скъпия бръснар все още не обръщаше достатъчно внимание на външността си.
Радостен писък го накара да погледне надолу. Дъщеря му бе допълзяла до вратата и се изправяше, като се държеше за касата. Все още не можеше да ходи, но упорито се опитваше и успяваше да се задържи права, ако се хванеше за нещо.
— Мари! — викна Карли.
— Да, госпожо? — чу се от съседната стая.
— Оставяш я сама, без да я наглеждаш, и тя пълзи навсякъде — скара й се Карли.
Изглежда, Мари, незнайно защо, вярваше, че може да остави детето, да се заеме с друга работа и като се върне, да го намери на същото място. От месец-два обаче нещата не стояха така.
— Какво ще стане, ако падне по стълбите? — сърдеше се Карли.
Ру се загледа в дъщеричката си — тя му се усмихваше и смешно поклащаше главичка. Покарваха й зъбки и тя често проплакваше нощем, но трябваше да признае, че все повече я обикваше.
Наведе си и взе детето. Бебето лапна ръчичката си и се опита да пъхне колкото се може повече пръсти в устата си. Ру се засмя, после усети доста странна миризма.
— О, не! — Той се огледа дали по новото му палто няма следи. Не се виждаше нищо. Занесе внимателно детето в съседната стая и каза:
— Скъпа, бебето напълни пеленките… Пак.
Карли взе момиченцето и го помириса.
— Прав си.
— Ще се постарая да не закъснявам. — Ру я потупа по бузата. — Но ако разговорите продължат и през нощта, не ме чакай.
И излезе преди Карли да може да отговори. Каретата му бе изкарана от навеса на задния двор и докарана отпред. Беше я купил преди месец и често се разхождаше с нея из града — просто така, за да го видят.
Компанията „Горчиво море“ бързо затвърдяваше могъществото си и името Ру Ейвъри стана прочуто в Крондор и в целите Западни владения.
Ру се качи в каретата и се замисли какво още да направи, за да разшири финансовата си империя. Корабната компания „Синя звезда“ като че ли бе изпаднала във финансово затруднение и Ру смяташе, че скоро „Горчиво море“ ще се нуждае от повече кораби. Може би трябваше да накара Дънкан да се завърти по крайбрежието и да се ослуша какво се говори, а Даш и Язон да се свържат с информаторите си. Помисли си, че би могъл да убеди и брата на Даш — Джими, да работи за него. Даш се беше оказал много полезен по време на зърнената спекула. Работеше с Ру с благословията на дядо си, но очевидно херцогът бе решил да запази другия си внук на работа в двореца.
Отпусна се на меката седалка, вдигна бастуна си със златна топка и почука на кочияша да тръгват. Разни неща се въртяха в ума му, докато пътуваха по улиците на Крондор, но повечето бяха свързани с желанието да отмъсти на Тимъти Джейкъби. Това, че го бе ударил зле по време на зърнената война, не му бе достатъчно. Два пъти оттогава „Джейкъби и синове“ бяха измъквали изгодни сделки изпод носа на компанията му.
„Джейкъби и синове“ се бяха съюзили и с други фирми, очевидно подплашени от факта, че „Горчиво море“ набира голяма мощ. Но това, че компанията му бе по-силна от тази на „Джейкъби и синове“, не бе достатъчно за Ру. Дългът му към Хелмут нямаше да е изпълнен, докато Тим не паднеше мъртъв.
Обмисляше различни планове, но все ги отхвърляше. Когато най-накрая щяха да се сблъскат, събитията трябваше да изглеждат така, като че ли Ру няма нищо общо с това. В противен случай можеше да се окаже пак в килията на смъртниците, а сега имаше какво да губи.