Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Помнеше такива окови.
— Ето какво получаваш, чичо, когато поставяш един роб начело на нашата гвардия. В името на Бурите! Какво си мислеше? А и на мен къде ми беше умът, та ти позволих?
— Видя го как се бие — тихо продума Далинар. — Добър е.
— Бедата не е в умението му, а в дисциплината му! — кралят скръсти ръце. — Екзекуция.
Каладин рязко вдигна глава.
— Не ставай смешен — възрази Далинар и пристъпи до стола на Каладин.
— Това е наказанието за оклеветяване на върховен господар. Такъв е законът.
— Като крал, ти можеш да помилваш виновния във всяко престъпление — уточни Далинар. — Не ми казвай, че наистина искаш този мъж да увисне на въжето след онова, което стори днес.
— Би ли ме спрял? — попита Елокар.
— Не бих те подкрепил, това е сигурно.
Елокар прекоси стаята и застана точно до Далинар. За миг сякаш забравиха за Каладин.
— Аз крал ли съм?
— Разбира се.
— Но ти не се държиш с мен като с крал. Ще ти се наложи да вземеш решение за нещо, чичо. Няма повече да те оставям ти да управляваш, а аз да съм твоя марионетка.
— Аз не…
— Казвам, че момчето ще бъде екзекутирано. Какво казваш ти?
— Бих казал, че ако опиташ това, ще ме превърнеш в свой враг, Елокар.
Далинар се напрягаше.
Само опитай да ме екзекутираш…, помисли Каладин. Само опитай.
Двамата се гледаха дълго. Най-сетне Елокар отмести очи.
— Затвор.
— За колко време? — попита Далинар.
— Колкото аз кажа! — заяви кралят, махна с ръка и се отправи към изхода. Там спря и предизвикателно погледна Далинар.
— Много добре — рече Далинар.
Кралят излезе.
— Лицемер — изсъска Каладин. — Тъкмо той настояваше да ме поставите начело на неговите телохранители. И сега Ви обвинява?
Далинар въздъхна и приклекна до Каладин.
— Днес ти направи чудо. Като защити синовете ми, оправда моето доверие в теб пред целия двор. За нещастие, после захвърли всичко това.
— Той ме попита за дар! — сопна се Каладин и вдигна окованите си ръце. — Явно го получих.
— Попита Адолин. Ти знаеше с какво сме се захванали, войниче. Чу плана по време на разговора ни онази сутрин. И го провали заради собственото си дребнаво отмъщение.
— Амарам…
— Не знам откъде си си втълпил това нещо за Амарам, обаче трябва да престанеш. Проверих разказа ти, след като привлече вниманието ми към случилото се за пръв път. Седемнадесет свидетели ми казаха, че Амарам е спечелил меча си едва преди четири месеца, дълго след като ти си станал роб, както сочат документите ти.
— Лъжи.
— Седемнадесет човека — повтори Далинар. — Светлооки и тъмнооки. Освен това имам и думата на мъж, когото познавам от десетилетия. Не си прав за него, войниче. Направо грешиш.
— Ако е толкова честен — прошепна Каладин, — защо не се би той за спасяването на Вашите синове?
Далинар си замълча.
— Няма значение — продължи Каладин и отмести поглед. — Вие ще позволите на краля да ме хвърли в затвора.
— Да — отговори Далинар и се надигна. — Елокар е сприхав. Успокои ли се, аз ще те освободя. Засега ще е най-добре да разполагаш с време да размислиш.
— Трудно ще им бъде да ме принудят да вляза в затвора — тихо рече Каладин.
— Ти слушаше ли изобщо? — внезапно ревна Далинар.
Каладин се облегна в стола и се облещи, когато Далинар се приведе със зачервено лице и го улови за раменете, сякаш се канеше да го разтърси.
— Не си ли усетил какво се задава? Не си ли видял разприте в кралството? Нямаме време за това! Нямаме време за игри! Престани да се държиш като дете и започвай да се държиш като войник! Ти ще идеш в затвора, при това ще идеш с радост. Това е заповед. Вече и на заповеди ли не се подчиняваш?
— Аз… — заекна Каладин.
Далинар се изправи и разтри слепоочията си.
— Мислех, че сме пипнали Садеас. Мислех, че може би ще успеем да го лишим от опора и да спасим кралството. Сега не знам какво да правя. — Обърна се и тръгна към вратата. — Благодаря ти, че спаси синовете ми.
И остави Каладин сам в студената каменна стая.
Торол Садеас затръшна вратата на покоите си. Отиде до масата и се надвеси над нея, опрял длани на повърхността и вторачен в разреза, който беше направил със Заклеващия.
Капка пот тупна точно до тази цепнатина. Удържа се да не затрепери по целия път до своя безопасен лагер — даже успя да надене усмивка на лицето си. Не показа да е угрижен, дори когато диктуваше на жена си отговора на предизвикателството.