Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Струва ми се — рече мистър Пикуик, поглеждайки билета си, — струва ми се, че това е двадесет и седма на третия.
— Е, та? — отвърна джентълменът.
— Дойдох тук, защото получих тази бележка — обясни мистър Пикуик.
— Подайте ми я — каза джентълменът.
Мистър Пикуик го стори.
— Смятам, че Рокър можеше да ви настани някъде другаде — рече мистър Симпсън (защото това беше пунгашът) след пауза на крайно недоволство.
Мистър Пикуик си помисли същото; но при дадените обстоятелства счете за целесъобразно и дипломатично да замълчи.
Мистър Симпсън размишлява няколко секунди, а после подаде глава от прозореца, подсвирна пронизително и високо и извика една и съща дума няколко пъти. Каква беше тази дума — мистър Пикуик не можа да разбере, но той предположи, че трябва да е някакъв прякор, с който бяха отличили мистър Мартин; защото много от господата долу в двора отведнъж се развикаха: „Месаря!“, подражавайки на интонацията, с която тази полезна прослойка на обществото има навика да съобщава за присъствието си пред дворните огради.
Последвалите събития потвърдиха правилността на преценката на мистър Пикуик, защото след няколко секунди един джентълмен, прекомерно пълен за годините си — с професионалната си синя памучна дреха и високи ботуши със закръглени бомбета, — влезе в стаята доста задъхан, последван непосредствено от друг много оръфан джентълмен в черно, с шапка от тюленова кожа. Вторият джентълмен, който бе закопчал сюртука си отдолу чак до брадичката посредством редуващи се безопасни игли и копчета, имаше много грубо червено лице и приличаше на пиян свещеник; а той си беше такъв и в действителност.
Тези двама господа внимателно разгледаха подред билета на мистър Пикуик, след което единият изрази мнение, че било „шашарма“, а другият увереността си, че било „номер“. Когато изразиха отношението си по този твърде ясен начин, те загледаха мистър Пикуик и се загледаха един друг в неловко мълчание.
— Уф, че неприятна работа, а точно си бяхме подредили леглата тъй уютничко — рече свещеникът, любувайки се на три мръсни дюшека, всеки увит в одеяло; те заемаха единия ъгъл на стаята през деня и образуваха някаква единна площ, на която бяха поставени стар ощърбен леген, кана и кутийка за сапун от проста жълта глина със синьо цвете. — Много неприятна работа.
Мистър Мартин изказа същото мнение с доста по-силни изрази; мистър Симпсън даде воля на чувствата си в най-разнообразни добавъчни прилагателни, без да бъдат придружени от съществително, а после запретна ръкави и се залови да мие зеленчука за обяд.
Докато това ставаше, мистър Пикуик огледа стаята, която бе невъобразимо мръсна и нетърпимо миришеше на спарено. Нямаше и помен от килимче, перде или щора. Нямаше дори шкаф. Безспорно, дори и да имаше, много малко вещи щяха да са сложени вътре; но колкото и малък да бе техният брой и обем, все пак остатъци от хляб, парчета сирене, влажни пешкири, късчета месо, разни дрехи, полусчупени съдове, духало без тръбичка и щърби вилици за препичане на хляб наистина представляват некрасива гледка, когато са пръснати по пода на малко помещение, което е обща дневна и спалня на трима безделници.
— Смятам, че туй може да се уреди някак си — обади се месарят след доста продължително мълчание. — Колко искате, за да се пръждосате?
— Извинете — отвърна мистър Пикуик, — какво казахте? Съвсем не ви разбирам.
— Колко искате да ви платим, за да си идете? — обясни месарят. — Обикновеното другарство е два шилинга и шест пенса. Ще стане ли за три?
— И шест пенса отгоре — предложи духовникът.
— Добре де, нямам нищо против; прави само по два пенса повече на глава — съгласи се мистър Мартин.
— Какво ще кажете, а? Ще се откупим ли за три и шест пенса? Хайде!
— Ще ви дадем и един галон бира — додаде мистър Симпсън. — Ето!
— И ще го изпием още сега — рече свещеникът. — Решено!
— Аз действително съм пълен невежа, що се касае до порядките тук — отговори мистър Пикуик, — и още не ви разбирам. Мога ли да живея някъде другаде? Аз мислех, че не мога.