Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

Тази маневра беше тъй необичайно ловка и при това проведена с толкова невъзмутимо спокойствие и хладнокръвие, че мистър Пикуик не би искал да я възпрепятствува дори да имаше сила да го стори. След малко пристигна мистър Майвинс с поръчаното шери, от което мистър Смангл сипа в две неголеми спукани купички, заявявайки галантно, като имаше пред вид себе си, че един джентълмен не трябва да е много взискателен при подобни случаи и че, що се отнася до него, той не би бил толкова горд, че да не пие от каната. И за да докаже своята искреност, веднага отпи половината от съдържанието й на един дъх, за здравето на компанията.

Пълно разбирателство бе въдворено по този начин и мистър Смангл захвана да забавлява своите слушатели, като разказваше различни романтични приключения, в които самият той бил замесен от време на време, вплитайки разнообразни любовни анекдоти за една чистокръвна кобила и една разкошна еврейка, и двете ненадминати по красота, и двете силно желани от аристокрацията — едра и дребна — на съединеното кралство.

Много преди да завършат тези откъси от биографията на този джентълмен, мистър Майвинс се бе добрал до леглото си и бе захъркал, оставяйки на боязливия непознат и на мистър Пикуик самички да се наслаждават от преживелиците на мистър Смангл.

Но и двамата последно упоменати господа не се образоваха от разказаните им трогателни случки дотолкова, колкото биха могли. Мистър Пикуик, изпаднал в дремещо състояние от известно време, долови смътно, че пияният отново високо поде комичната си песничка, а мистър Смангл тактично му подсказа посредством водната кана, че аудиторията му не е в музикално настроение. После мистър Пикуик още веднъж се унесе в сън, съзнавайки неясно, че мистър Смангл все още разказва някаква дълга история, живецът на която, изглежда, бе, че при много особени, вече изтъкнати обстоятелства, той бил „ликвидирал“ някаква полица и някакъв джентълмен едновременно.