Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Едит здраво стисна разтрепераните ръце на Флорънс и като се вгледа в разтревоженото, недоумяващо лице пред себе си, челото й се проясни.
— О, Флорънс! — промълви тя. — Струва ми се, че тази нощ почти стигнах до безумието.
И тя смирено склони гордата си глава на гърдите й и отново заплака.
— Не ме оставяй! Бъди близо до мен! Единствено в теб ми е надеждата!
Тя много пъти повтори тези думи.
Скоро се поуспокои и се преизпълни със съчувствие към разплаканата Флорънс, будна в този непривичен час. Вече се зазоряваше и Едит я взе в обятията си, положи я на леглото, седна до нея и я помоли да се опита да заспи.
— Ти си уморена, скъпа, и разстроена и трябва да си починеш.
— Наистина съм разстроена тази нощ, мамо — рече Флорънс. — Но ти също си уморена и разстроена.
— Ще се почувствувам по-добре, щом ти заспиш близо до мен, свидна моя.
Те се целунаха и изтерзаната Флорънс постепенно потъна в кротък сън. Когато лицето пред нея се скри от погледа й, тя с такава мъка си спомни за другото лице, там долу, че търсейки утеха, момичето притисна силно ръка към Едит. Дори в това свое движение обаче ръката трепна, сякаш извършваше предателство спрямо него. И така, в съня си тя се опитваше да ги примири помежду им и да им покаже, че и двамата ги обича, но това не й се удаваше и нейната мъка наяве продължаваше и насън.
Седнала до леглото, Едит се взираше с нежност и съчувствие в тъмните мокри ресници и поруменелите страни, тъй като знаеше истината. Нея самата не я хващаше сън. Когато денят настана, тя все така стоеше будна, хванала отпуснатата ръка на спящата, и като поглеждаше притихналото лице, от време на време прошепваше: „Бъди близо до мен, Флорънс, единствено в теб ми е надеждата!“
Глава XLIV
Раздяла
Много рано, макар и не при изгрев-слънце, мис Сузан Нипър се вдигна от сън. Необикновено проницателните очи на тази млада особа бяха помрачени, което забулваше блясъка им и подсказваше — това не бе свойствено за тях, — че понякога и те могат да се затварят. Освен това бяха малко подпухнали, сякаш беше плакала цяла нощ. Нипър обаче съвсем не бе унила, а особено оживена и неустрашима и като че бе насъбрала сили за велик подвиг. Това личеше дори от роклята й, която бе по-стегната и спретната от всякога, както и от тръскането на главата от време на време, докато изпълняваше задълженията си, което изразяваше непоколебима решимост.
Накратко казано, тя бе взела решение, и то дръзко, което се състоеше в следното — да се добере до мистър Домби и да поговори с този джентълмен насаме. „Често съм казвала, че ще го направя — говореше си тя заканително тази сутрин, като многократно тръскаше глава, — но сега наистина ще го направя!“
Подтиквайки самата себе си със свойствената си рязкост да изпълни това отчаяно намерение, Сузан Нипър през цялата сутрин обикаля вестибюла и стълбите, без да й се удаде благоприятна възможност за нападение. Ни най-малко необезкуражена от въпросното затруднение обаче, което всъщност още по-силно я подтикна към действие и разпали духа й, тя не намали своята бдителност и най-накрая, привечер, откри, че заклетият й враг, мисис Пипчин, под предлог, че цяла нощ била бодърствувала, дреме в собствената си стая, а мистър Домби лежи на кушетката си, без да има някой наоколо.
Като разтресе не само главата си този път, но цялото си тяло, Нипър се прокрадна на пръсти до вратата на мистър Домби и почука.
— Влез! — обади се мистър Домби.
Сузан насъбра кураж с едно последно тръсване и влезе.
Мистър Домби, загледан в камината, хвърли учуден поглед към посетителката и се привдигна леко с ръка. Нипър направи реверанс.
— Какво искаш? — попита мистър Домби.
— Извинете, сър, желая да говоря с вас — отвърна Сузан.
Мистър Домби помръдна устни, сякаш повтаряше думите, но той, изглежда, толкова бе изумен от дързостта на младата жена, че не бе способен да ги изговори.
— Аз съм на служба при вас, сър — заговори Сузан Нипър с обичайната си припряност, — вече от дванайсет години се грижа за мис Флой моята млада господарка която не можеше още да говори добре когато постъпих за пръв път тук и бях вече отдавна в къщата когато дойде мисис Ричардс и аз може да не съм Мафусаил89, но не съм и младенец.
Мистър Домби, приповдигнат на лакът и загледан в нея, не направи никаква забележка относно това предварително изложение на фактите.
89
Мафусаил — библейски патриарх, живял според преданието 969 години.