Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Имаш я! Аз съм твоят човек!
— Чуй ме, Брюно.
Чувайки името си от устата на Ортанс, Шавал отново се размекна. Навремето, когато бяха заедно, тя винаги го наричаше Шавал, нито за миг не се появи дори намек за нежност. Само похот и пари!
Ясна ли съм?, го беше поляла със студен душ един ден, когато той се бе осмелил да й заяви, че е луд по нея.
— Чуй ме, Брюно — продължи тя, модулирайки двете срички, търкаляйки ги в устата си. — Когато говоря, аз говоря сериозно, не приказвам на вятъра.
— Ами аз по-сериозен не съм бил досега!
— Много ми се иска да ти вярвам. Само че ми писна от разни хора, които се хвалят, а когато им поискаш известна субсидия, се скатават. Лесно е да се приказва, само че сериозният човек се оценява по действията!
Хрумнало й бе как да изтръгне тайната от Шавал.
— Някой определен човек ли имаш предвид?
— Да. Някой, когото познаваш. Страшно съм му сърдита! Направо съм бясна!
— Само ми кажи за кого става дума и ще го убия — каза той полусериозно, полушеговито.
— Ще ти кажа нещо… Ако открия начин да му свия мангизите, ще го направя без капка угризение. На всичко отгоре, дори няма да усети! Фрашкан е с мангизи! Писна ми да ходя без пари, Брюно… Главата ми бъка от идеи, от проекти… Само че съм с вързани ръце, а никой не иска да ми помогне. Завърших първа в класа и нарисувах доста модели, които ще бъдат предложени на големите търговски вериги. Само дето няма да ми донесат пукната пара! Нищичко! И когато поисках на един, който се къпе в пари, да ми заеме малко… Чу ме добре, нали казах „да ми заеме“, ще му ги върна до последната пара… Какво се получи? Отказа ми. Твърди, че съм прекалено млада, че едва съм проходила! Мразя го, мразя го, мразя го!
— Успокой се — каза Шавал, който се чувстваше вече господар на положението.
— Ама за какво са ми тези идеи, дето с лопата ги рина, а? Без пари нито една няма да види бял свят, права ли съм…
Тя тропна по масата с яден жест.
— Аз ще ти помогна, ще видиш… аз ще ти помогна.
Тя въздъхна, отчаяна и изнервена. Сервитьорът дойде да вземе поръчката. С равнодушен тон си избра плодов сладкиш и опушен чай. Той си записа поръчките и се оттегли.
— Не искам да свърша като келнерка, като него — промърмори Ортанс достатъчно силно, за да я чуе Шавал.
— Чакай малко — каза той, — чакай малко…
Беше дълбоко развълнуван, изобщо не помисли, че Ортанс иска да го преметне. Преливащ от самочувствието на бивш хубавец, Шавал си въобрази, че тя се връща при него, че ще потърси наслада в неговите обятия, и тази илюзия го изпълни с неистово желание. В главата му беше пълна каша. Имаше нужда да си изясни нещата и затова започна да разпитва едно по едно:
— От кого поиска пари?
— Има ли значение? Нищо не можеш да промениш. Колко съм му бясна, ако знаеш колко съм му бясна!
— Твърдиш, че го познавам.
— Много добре при това.
— Да не би случайно да е Марсел Гробз? — прошепна Шавал с изражение на заговорник, прозрял истината.
— Как така веднага позна? — възкликна Ортанс. — Направо ме смайваш, Брюно, смайваш ме! Като се сетя само как той ме уверяваше, че си изцеден, скапан, свършен, че си за кошчето за боклук! Не те искал дори за изтривалка!
— Казал е такова нещо?
— Цитирам собствените му думи!
— Ще ми плати за това!
— Но аз не му повярвах — заумилква се Ортанс като котка, която лочи млякото, което току-що е разляла с един удар на лапичка. — Затова ти се обадих и ти определих среща, за да ми поразкажеш това-онова за „Банана Рипъблик“…
— Аха! Ще съжалява за приказките си старецът!
Той се приведе напред, направи й знак да се доближи. Тя протегна крак под масата и бедрото й докосна бедрото на Шавал, което окончателно го влуди.
— Точно него съм го взел на мушка! Благодарение на него ще стана богат!
— И как ще стане това чудо?
— Успях да се сдобия с кода от сметките му и си източвам пари. Така направих първата вноска за кабриото. Мислех да си направя фирма с парите, които ще му свия. Сега вече реших: ще я направим двамата с теб, красавице! Ще бъдеш отмъстена. Така значи, бил съм изцеден, свършен, годен за боклука! Тепърва ще има да види какво ще направя с кошчето за боклук! Ще… ще… ще му го обърна на главата!
Ортанс го насърчаваше с очи. Да не се съгласява прибързано, веднага, да го размотава още малко, за да й издаде дребните тайни на любовницата си.