Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Без да види нейната светлина, която сега обгръщаше луннобялата му, вехта плът.
Ераван се гърчеше в конвулсии, превиваше се върху пода, приклещен на това странно място в него самия.
Жалък си, каза просто Ирен.
В златистите му очи пламна огън на ярост и ненавист.
Но тя само му се усмихна, извиквайки красивия облик на майка си. За да му го покаже.
Прииска ѝ се да знаеше как бе изглеждала майката на Елида, за да му покаже и Мериън Локан.
Двете жени, които беше убил със собствената си ръка или с чужда, и то без дори да се замисли.
Две майки, чиято любов към дъщерите им и надежда за по-добър свят можеше да надвие дори силата на Ераван. Дори Ключовете на Уирда.
И докато лицето на майка ѝ още сияеше пред него, докато му показваше грешката, която дори не подозираше, че е допуснал, Ирен сви ръка в юмрук.
Ераван изпищя.
Тя стисна юмрука си още по-здраво и някак далечно усети как истинската ѝ ръка прави същото. Усети как ноктите ѝ се впиват в плътта.
Не се вслуша в молбите на Ераван. В заплахите му.
Просто стисна юмрук. И продължи да го стиска.
Докато от валгския крал не остана само тъмен пламък в шепата ѝ.
Тя я стисна за последен път и тъмният пламък угасна.
Сетне сякаш полетя надолу обратно към тялото си. И действително падаше - ръката ѝ се изплъзна от тази на Дориан и тя залитна назад към козинестото тяло на Лизандра.
Дориан се спусна да улови отново ръката ѝ, за да не прекъсва потока на магиите им, но вече нямаше нужда.
Нямаше нужда нито от неговата сила, нито от тази на Ирен.
Ераван лежеше безжизнен на каменния под, забол изцъклени, незрящи златисти очи в нощното небе.
Кожата му постепенно посивя и започна да се спаружва, да гние.
Сякаш животът му се разлагаше отвътре.
- Изгори го - рече дрезгаво Ирен с ръка на корема.
Отвърна ѝ радостна искра от силата на Дориан.
Той не се поколеба. И пламъците му светкавично погълнаха разлагащото се тяло пред тях.
Но огънят се оказа непотребен.
Защото още преди да изпепели дрехите му, Ераван се разпадна. Превърна се в купчина суха плът и крехки кости.
Дориан обаче изгори и тях.
Всички на балкона наблюдаваха мълчаливо как валгският крал изтлява в пепел.
Накрая зимният вятър повя покрай кулата и я отнесе надалеч.
114
Беше мъртва.
Елин беше мъртва.
Безжизненото ѝ тяло бе приковано към портите на Оринт, косата ѝ - остригана до скалпа.
Роуан коленичи пред портите, докато армиите на Морат се стичаха покрай него. Това не беше истина. Не можеше да е истина. Но слънцето топлеше лицето ѝ и натрапчивата миризма на смъртта изпълваше ноздрите му.
Той стисна зъби и напрегна съзнанието си да го изведе от това пъклено място. От този кошмар наяве.
Ала не се разбуди.
Малка, нежна ръка докосна рамото му.
- Сам си го навлече - каза мелодичен женски глас.
Познаваше този глас. Никога нямаше да го забрави.
Лирия.
Тя стоеше зад него, вперила поглед в Елин. Облечена беше в тъмната броня на армията на Майев, сплела кестенявата си коса в плитка, разкривайки финото си, прелестно лице.
- Май и на нея го навлече - добави някак вглъбено вречената му... неистинската му вречена.
Мъртва. Лирия беше мъртва, а Елин трябваше да оцелее...
- И избираш нея пред мен? - попита Лирия с плувнали в сълзи кафяви очи. - Кога стана такъв?
Роуан не намираше думи да ѝ обясни, да се извини.
Елин беше мъртва.
А той не можеше да диша. И не искаше.
***
Конал му се хилеше презрително.
- Ти си виновен за всичко, което ме сполетя.
Коленичил на верандата в Доранел, в дворец, който се бе надявал повече никога да не съзре, Фенрис се мъчеше да потисне жлъчката, надигаща се към гърлото му.
- Съжалявам.
- Съжаляваш, но би ли променил нещо? Аз ли бях необходимата жертва, за да постигнеш онова, което желаеше?
Фенрис поклати глава, ала тя внезапно се оказа вълча - пак се озоваваше в тялото, което някога бе обичал силно, с което някога се бе гордял. Във вълчия си облик - неспособен на реч.
- Отне ми всичко - продължаваше братът му близнак. - Всичко. А изобщо скърби ли 'по мен? Натъжи ли те смъртта ми?
Имаше потребност да му каже - да му сподели толкова много, да му разкрие чувствата си. Ала вълчият му език не владееше речта на човеците и елфите. Нямаше глас.
- Заради теб умрях - пророни Конал. - Заради теб страдах. И никога няма да го забравя.
Моля те! Думите прогаряха езика му. Моля те...
***
Не можеше да го понесе.
Не можеше да гледа как Роуан крещи на колене.
Как Фенрис ридае, вдигнал лице към притъмнялото небе.