Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
уведомено, а след като аз потвърдих самоличността му, можете да изпълните тази нелека
задача, нали?
— Разбира се, мадам.
— Тогава удостоверявате ли, че съм го разпознала и ще осведомите ли семейството на
Ранджит?
— Удостоверявам, мадам. — Офицерът й отдаде чест. — Ще изпълня този дълг.
— Благодаря ви, сър. — Карла му стисна ръката. — Несъмнено имате въпроси, които
желаете да ми зададете. Ще посетя офиса ви по всяко време, когато кажете.
— Да, мадам. Моля, вземете визитката ми. И позволете да ви изразя най-искрени
съболезнования.
— Още веднъж благодаря, сър — каза Карла.
Когато се отдалечихме от полицейския кордон и се върнахме при мотора, няколко
фотографи се опитаха да снимат Карла. Рандъл ги спря и им плати да спрат с виковете за
свободата на печата.
Поехме обратно на юг. Тя плачеше, опряла лице на гърба ми. Когато спряхме на един
светофар, Рандъл изскочи от колата и й подаде салфетки в червена керамична кутия. Карла
ги прие, преди светлините да се сменят. И мисля, че този малък акт на загриженост я спаси, защото спря да плаче и просто се притисна към мен, и никога повече не заплака за Ранджит.
СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ОТКАРАХ Я ОБРАТНО в хотел „Амритсар", в бедуинската шатра. Остави ме да я съблека
и да я сложа в леглото: едно от съкровищата на влюбения. И проспа утрото и деня, и
виолетовата вечер — събуди се под луната на изгнаниците. Протегна се, видя ме и се огледа.
— За колко време изключих?
— Едно денонощие — отвърнах. — Почти полунощ е. Пропусна утрешния ден.
Тя бързо се надигна и прелестно разроши косите си.
— Полунощ?
— Да.
— Гледаше ли ме, докато спях?
— Прекалено зает бях. Написах едно доста красноречиво изявление до полицията, подписах го от твое име и им го занесох. Приеха го. Няма нужда да ходиш пак там.
— Свършил си всичко това?
— Как се чувстваш? — усмихнах се.
— Добре съм — каза тя и се надигна от леглото. — Добре съм. И ми се пишка.
Върна се изкъпана и облечена с бял копринен халат, а аз се мъчех да измисля как да я
оставя да се наговори за Ранджит, за мъртвия Ранджит, и какво е било чувството да види
трупа му, когато на вратата се почука.
— Така чука Навин — каза Карла. — Да му отворим ли?
— Знаеш как чука Навин?
Отворих вратата и посрещнах младия детектив в шатрата.
— Какво има, хлапе? — попитах.
— Много съжалявам за Ранджит, Карла — каза той.
— Някой все трябваше да го убие — отвърна Карла и запали малък джойнт. — Радвам
се, че не бях аз. Споко, Навин. Наспах се и вече съм добре.
— Чудесно — каза той. — Радвам се, че не се даваш. Той ме погледна, погледна Карла, после пак мен.
— Какво има? — попитах.
— Съжалявам. Просто се мъча да свикна с мисълта, че вие двамата сте непрекъснато
заедно.
— Ахам.
— Да знаеш, че в хотела вървят залагания колко време ще изкара Олег в твоята стая.
Олег подбрал три…
— Други новини има ли, Навин? — попитах, докато си обувах джинсите.
— О, да! — отвърна той. — Денис тази вечер ще излиза от транс. Ще се събира
навалица. Мислех… че може би… имаш нужда да излезеш малко на чист въздух, Карла.
Карла изглеждаше заинтригувана, че може да види как Денис ще се пробуди от
двегодишния си сън, но не бях сигурен дали действително това ще я разсее. За себе си също
не знаех. Не бях мигвал почти едно денонощие — пазех Карла и платих на ченгетата да я
оставят на мира. През цялото време отново и отново си задавах въпроси за Ранджит и за
Лиса, на които само Ранджит, мъртвият Ранджит можеше да даде отговор.
— Излиза ли ти се, или ти се стои тук, малката?
— И да пропусна възкресението? За пет минути съм готова.
— Хайде тогава — казах, докато навличах фланелка. — Някой да възкръсне от мъртвите
— това не се случва всеки ден.
Слязохме до арката под хотела и заварихме Рандъл да седи в колата отзад. Четеше
„Погребете сърцето ми в Ундид Ний"[109]; осветлението в купето хвърляше синкавобели
отблясъци по лицето му — Карла му беше подарила колата, след като отказа да спре да я
следва, когато тя се возеше с мен — за всеки случай, ако й потрябва. Той прие подаръка и