Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— И това наричаш легло, дете мое?
— Друго нямам, господине.
— Не искам такова легло и ти няма да получиш своя малък талер.
— Вие сте искали, значи, да се съблечете?
— Разбира се.
— Каква идея! Ние нямаме никакви покривки.
— Значи, ти спиш съвсем облечена?
— О, не!
— Тогава легни тук, както правиш винаги и аз ще ти дам малкия талер.
— Че защо?
— Искам да те видя в това положение.
— Но няма да ми направите нищо?
— Абсолютно нищо.
Тя легна върху мизерния сламеник и се покри с едно старо перде. Видях пред себе си една съвършена красота и предприех нужното, за да задоволя желанието си, но тя се съпротивляваше. Един шестфранков талер я направи послушна и тъй като не видях в нея никакъв друг недостатък, освен пълното отсъствие на чистота, започнах да я мия собственоръчно.
За щастие намерих малката Морфи готова да ме остави да правя всичко, с изключение на едно-единствено нещо, което не ме интересуваше. Тя заяви, че не ще ми позволи това, защото според мнението на сестра й то струвало двадесет и пет луидора. Отговорих й, че ще поговорим друг път за цената на тази главна точка, а засега няма изобщо да й обръщаме внимание. След като се успокои в това отношение, всичко останало ми бе на разположение и аз открих у нея въпреки ранната зрелост една твърде усъвършенствувана способност.
Малката Елена отнесе послушно на сестра си шестте франка, които й дадох, и й разказа как ги е спечелила. Когато поисках да си вървя, тя дойде при мен и каза, че ако съм искал, щяла да намали малко от цената, защото се нуждаела от пари. Отговорих й, смеейки се, че ще я посетя на следния ден. Патю, комуто разправях случката, помисли, че преувеличавам и за да му докажа, че съм познавач на женската красота, настоях да види Елена в същото положение, в което аз я бях видял. Той призна, че никога длетото на Праксител не е могло да създаде нещо по-съвършено. Бяла като лилия, Елена представляваше най-красивата гледка, която природата и художеството биха могли да създадат заедно. Нейните прелестни черти имаха нещо толкова мило, че наблюдателят изпитваше в душата си някакво неописуемо чувство на щастие, едно очарователно спокойствие. Тя беше руса и въпреки това нейните великолепни сини очи имаха пълния блясък на най-красивите черни очи.
На следната вечер я посетих отново; но тъй като не исках да се съглася с исканата цена, разбрах се с по-старата сестра да плащам при всяко посещение по дванадесет франка, срещу което стаята ще бъде на мое разположение; това споразумение трябваше да трае дотогава, когато пожелая да й платя шестстотин франка. Това беше голямо кожодерство, но Морфи беше от гръцко потекло и напълно издигната над празните угризения на съвестта. Съвсем нямах желание да й дам тази голяма сума, понеже не изпитвах никакъв стремеж към равноценността; това, което получавах, беше всичко, което желаех.
По-старата сестра мислеше, че ще ме води за носа, тъй като за два месеца бях изхарчил триста франка, без да съм направил нещо с момичето; тя приписваше това въздържание на моето скъперничество — чудновато скъперничество!
Имах желанието да притежавам на портрет очарователното женско тяло и един немски художник я нарисува божествено красива за шест луи. Положението, което той я накара да заеме, беше възхитително. Тя лежеше по корем, с ръце и гърди опрени на една възглавница, но главата така обърната, като че ли с трите четвърти се опираше на гърба си. Сръчният и с вкус художник беше нарисувал долната част на тялото й с толкова изкуство и истинност, че не можеше да се желае нещо по-хубаво. Бях възхитен от този красив портрет, който поразително приличаше на оригинала, и написах отдолу: О’Морфи! — една дума, която наистина не е омировска, но пък е не по-малко гръцка, и означава красавица.
Кой обаче може да предвиди тайните пътища на съдбата! Моят приятел Патю изяви желание да има копие от картината; на приятел не се отказва такава незначителна услуга и същият художник получи поръчка да направи копието. След това същият беше повикан във Версай. Там показал между многото портрети също и тази прелестна картина и господин Дьо Сен Кантен я намерил толкова красива, че веднага побързал да я покаже на краля. Като голям познавач в тази област, Негово Всехристиянско Величество решил да се убеди със собствените си очи дали художникът е рисувал вярно, а ако първообразът е също така красив, както изображението, то внукът на Свети Людвик знаеше добре какво можеше да прави с него.