Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Тогава Качулката ще я улови и ще я убие като червей!

Бляскавата трепна. Разбирам.

— После какво?

— После? Е, после нашите стремежи ще бъдат изпълнени.

— Искаш да кажеш, че Обетът ще бъде изпълнен.

Две стрели удариха щита й и преместиха тежестта на тялото от единия върху другия крак. Тя помести тежкия правоъгълник и го изправи.

Пауза. Скинър повика своите магове Обетници — Мара от Дал Хон, с рошавата й, сплъстена като лъвска грива коса; Гуин, в строгата си черна туника, пояс и панталони; Венчелистчето, посивял, окуцял, опрян на тояжката си.

— Мислите ти не отиват ли отвъд Обета, Бляскава? Не си ли се замисляла — а тогава какво?

— Връщаме се в Авор.

— Авор е изличен от картата! Повече не съществува. Келанвед беше твърде последователен.

Скинър отпрати възможността с махване на ръката.

— Значи, остава въпросът… тогава какво?

Шлемът се помести настрани, за да погледне зад нея, и мъжът отстъпи на една крачка. Бляскавата се обърна. През здрача и дима се приближаваха Обетници — Полугосподинчото, Котвата, Късметлията, Шел, Опушения, както и едрият Сивогрив, който трябваше най-после да извади меча.

Не, не сега! Не и когато танцуваме с имперските. Бляскавата се поклони на Скинър.

— Моите хора от източния фланг. Казваш, че си тръгнал срещу тези чужди съюзници чак отвъд морето. Много добре. Ние ще се оправим със запада. Какво ще кажеш?

Облечените в желязо пръсти на Скинър се свиха на дръжката на меча. Шлемът се обърна на запад.

— Много добре, Бляскава. Поеми това крило, а аз ще направя същото на изток. И двамата ще държим полето към полунощ. Дадено?

— Дадено.

И двамата се поклониха леко един на друг — Обетниците, на теория всичките равни, не си отдаваха чест. Скинър махна на Обетниците си и тръгна. Бляскавата гледаше след него и бавно изпусна дълга напрегната въздишка, от която цялата страна я заболя ужасно. Тя погледна Опушения — опърлен и запотен, с окъсани дрехи, с разкървавен нос — засега единствен от маговете Обетници продължаваше с настъплението и понасяше най-много от насрещните удари на кадровите магове.

— Казах ви да останете на мястото си.

Той посочи с пръст след Скинър.

— Кой знае какво можеше да направи…

— Сега не е времето.

— А кога тогава?

Дали да им каже? Ами ако не е било нищо повече от припадничаво самозалъгване? Наистина ли К’азз? Толкова близо? Богове, дано да е истина! И все пак… Не… би било твърде жестоко.

— След като нощта стане наша. Разбрахме ли се?

Кисела гримаса.

— Разбрахме се.