Зовът на барабана [bg]

Линдзи избърса уста с опакото на дланта си и кимна в съгласие.

— Аха, ще върви добре. Улам иска едно буре — ще му стигне за година, като ги знам квакерите как го ближат.

— Разбра ли се за цена?

Линдзи кимна, като помириса одобрително чинията с кифли и сладки, които Лизи поднесе пред него.

— Сто фунта ечемик за буре; и още толкова, ако си поделите уискито, което ще се получи от толкова зърно.

— Честно е. — Джейми взе кифла и задъвка разсеяно. После изви вежда към Дънкан, който седеше, срещу него.

— Ще питаш ли Маклауд от Найлърс Крийк дали иска същата сделка? Нали ще минеш оттам на връщане?

Дънкан кимна, докато дъвчеше, и Джейми вдигна чаша към мен в наздравица — с предложението на Улам ставаха общо осемстотин фунта ечемик, от бартер или обещани. Повече от това, което оставаше от всяка нива от Ридж; материал за уискито следващата година.

— По едно буре за всяка къща от Ридж, две за Фъргъс… — Джейми дръпна разсеяно ухото си, като пресмяташе. — Две, може би, за Накогнауето, едно ще оставим да отлежава — да, можем да запазим към десетина бурета за Събора, Дънкан.

Дънкан беше дошъл точно навреме. Джейми бе успял да размени уискито от първата реколта с моравците в Салем срещу инструменти, плат и други неща, от които спешно се нуждаехме, но нямаше никакво съмнение, че богатите шотландски плантатори по Кейп Фиър бяха по-добър пазар.

Не можехме да отделим време за едноседмичното пътуване до Маунт Хеликон, но ако Дънкан откараше уискито там и го продадеше… Вече правех списъците в главата си. Там всеки носеше нещо за продан. Вълна, плат, инструменти, храна, животни… Спешно се нуждаех от малко медно котле и шест дължини муселин за ризи, и…

— Трябва ли да даваш алкохол на индианците? — Въпросът на Бриана ме откъсна от алчните ми мечтания.

— Защо не? — попита Линдзи, леко неодобрително заради намесата ѝ. — Все пак ние няма да им го подарим, моме. Те нямат сребро, но плащат с кожи… и плащат добре.

Бриана ме погледна за подкрепа, после към Джейми.

— Но индианците не… чух, че алкохолът не им понася добре.

Тримата мъже я погледнаха неразбиращо и Дънкан се вгледа в чашата си, като я завъртя в ръката си.

— Как да им понася?

Устните ѝ леко потрепнаха в едното ъгълче.

— Искам да кажа, че лесно се напиват.

Линдзи се втренчи в чашата си, после в нея и прокара ръка по олисяващата си глава.

— И какво казваш, моме? — попита той горе-долу любезно.

Бриана стисна устни и отвърна:

— Имам предвид, че не ми се струва редно да се окуражават хора, които не могат да спрат да пият, щом веднъж започнат. — Погледна ме някак безпомощно.

Аз поклатих глава и казах:

— Още няма понятие „алкохолизъм“. Сега това не се смята за болест… само за слаб характер.

Джейми я погледна въпросително.

— Е, да ти кажа, виждал съм много пияници, но още не съм виждал бутилка да скочи от масата и сама да се излее в гърлото ти.