Зовът на барабана [bg]

— О, не; рекъл, че е търговец на кожи — но сякаш имал кол в задника и говорел все едно скърца хамут. Тъй рече Джорди Макклинток.

— Прилича на някой от хората на Мърчисън. Ще кажа на Джейми — благодаря.

Излязох с Бриана от бъчварницата и се запитах доколко опасен е този Ходжпайл. Вероятно не много; отдалечеността на Ридж от цивилизацията и трудният достъп ни защитаваха от повечето натрапничества; това бе една от причините Джейми да избере мястото. Многото неудобства на това все пак се балансираха от ползите при евентуална война. На Фрейзърс Ридж никога нямаше да се води битка, в това бях сигурна.

Колкото и заразна да беше омразата на Мърчисън и колкото и добри да бяха шпионите му, не си представях началниците му да му позволят да поведе въоръжена експедиция на повече от сто мили в планините само за да разкрие нелегална дестилерия, чиято продукция бе по-малко от сто галона годишно.

Лизи и Иън ни чакаха отвън, заети със събирането на разпалки от купчината с отпадъци на Синклер. При изработката на бъчви оставаше огромно количество стърготини, трески и ненужни парчета дърво и кора, затова си струваше да ги съберем, за да имаме разпалки у дома.

— Може ли с Иън да натоварите буретата, скъпа? — попитах Бриана. — Искам да огледам Лизи на слънчева светлина.

Бриана кимна, все още разсеяна, и отиде да помогне на Иън да натоварят няколко бурета в каруцата. Бяха малки, но тежки.

Именно умението, с което изработваше точно тези бурета, бе осигурило на Рони Синклер земята и бъчварницата, въпреки не особено очарователната му личност. Не всеки бъчвар знаеше как да обгори вътрешността на дъбова бъчва така, че да се получат кехлибареният цвят и дълбокият вкус на уискито, което ще отлежава вътре.

— Ела тук, мила. Дай да ти погледна очите. — Лизи послушно отвори широко очи и ми позволи да дръпна долния клепач, за да видя бялата склера.

Момичето още беше шокиращо слабо, но гадният жълтеникав цвят бе избледнял от кожата ѝ, а очите ѝ отново бяха почти бели. Обхванах леко брадичката ѝ; лимфните ѝ възли бяха само леко подути — това също беше добре.

— Как се чувстваш? — попитах я. Тя се усмихна срамежливо и ми кимна. За първи път излизаше от хижата, откакто бяха пристигнали с Иън преди три седмици; още бе нестабилна като новородено теленце. Отварите от хинин бяха помогнали обаче; през последната седмица не бе имала треска и аз се надявах черният дроб скоро да се прочисти.

— Госпожо Фрейзър? — попита тя и аз подскочих, стресната. Тя бе така срамежлива, че рядко продумваше нещо на мен или на Джейми; казваше всичко на Бриана и тя го предаваше на мен.

— Да, скъпа?

— Аз… без да искам, чух какво каза бъчварят… че господин Фрейзър е питал за мъжа на госпожица Бриана. Чудех се… — Замълча пак от смущение и на прозрачните ѝ бузи се появи розовина.