Гравитационна дъга [bg]

Е, няма що, много ме успокоихте, Скачачо.

Покрай брега шепне Балтийското море, неспокойно и армейски сиво. Фон Гьол повдига лекичко невидимо тиролско бомбе за поздрав на възрастни дами в черно, излезли навън по двойки да хванат малко слънце. Ото хуква да гони чайки, с протегнати напред ръце подобно на киногерой от ням филм, който иска да удуши някого, но все не успява да хване своята птица. Скоро към тях се присъединява спътник с нос на бучки, прегърбен, едноседмични оранжево-сиви бакенбарди, много широк и дълъг кожен шинел, но без панталони отдолу. Казва се Нериш — същият този Клаус Нериш, който експертът по аеродинамика Хорст Ахтфаден бе издал и разкрил на Черната Команда, да, точно същият. Той носи за шията неоскубана умряла пуйка. Докато се провират между големи и малки парчетии от Свинемюнде и пролетната битка за него, от развалините започват да излизат граждани и бавно доближават сухопътния фланг на фон Гьол, без да свалят очи от тази мъртва птица. Ездачът-скачач пъха ръка под бялото сако, изважда американски армейски пистолет калибър 11 мм и небрежно проверява как действа. Броят на следващите го моментално намалява наполовина.

— Още по-гладни са днес — отбелязва Нериш.

— Така е, — потвърждава Скачачът — но днес те са по-малобройни.

— Брей — идва му наум на Слотроп, — това беше много гадно.

— Проявете състрадание — свива рамене Скачачът. — Но все пак не е нужно да си въобразявате разни неща за тях. Можете да презирате мен и да превъзнасяте тях, но помнете, че ние се определяме и обясняваме един друг. Отбраното общество и отхвърлените от обществото, всички ние минаваме през космически замисъл на мрак и светлина, и независимо от цялата препоръчителна скромност, аз съм един от много малкото способни да го разберат in toto979. Следователно младежо, честно обмислете на коя страна ще предпочетете да застанете. Докато те страдат сред безкрайните вечни сенки, идеята е… винаги —