Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)

Дон Виторио реши да посети веднага страшните „пози“ и да разбере истината.

Той отиде първо в Стаите на истината… Повика ключаря и двама пазачи да го последват до входа на „позите“.

По пътя го разпита.

— В коя килия сте влизали вчера с дожесата? — попита той.

— В тая вдясно, до края на стълбата, господарю! — отговори човекът.

Когато великият инквизитор и тъмничарят достигнаха до края на стъпалата, старецът заповяда на придружаващия го да отвори желязната врата на килията и да мине напред.

Последният го послуша и издигна лампата на височината на очите си.

Една нова стълба водеше от вратата към дъното на килиите. Стъпалата ставаха все по-влажни и по-влажни, колкото повече се приближаваха към дъното.

Внезапно един глух вик, един вик на ужас се разнесе от устата на тъмничаря.

Ръцете на нещастника затрепериха. Очите му придобиха страшно изражение. Той бе крайно изплашен.

Какво означаваше това?

— Той е изчезнал, — извика тъмничарят със задавен глас. — Трупът го няма.

Дон Виторио взе лампата от ръцете на човека и нервно отправи светлината върху влажните плочи на дупката. Но никъде не се забелязваха следи от трупа на Марино Гримани.

Дупката бе празна. Само мръсното легло показваше мястото, където бе агонизирал нещастникът.

— Някой, без съмнение е слизал в „позите“ вчера или тази нощ? — каза главният инквизитор, хвърляйки изпитателен поглед върху тъмничаря.

— Никой не е проникнал в затвора, господарю! — отговори човекът.

— Безумецо! — извика дон Виторио, — какво си въобразяваш. Вярваш ли и ти, че мъртвите излизат от гробовете си, за да смущават живите? Сигурен съм, че някой е проникнал тук.

— Милост, господарю! Милост! — замоли се тъмничарят, хвърляйки се на колене пред страшния си господар. — Уверявам ви, че никой не е проникнал в коридорите и не е слизал по стълбите в „позите“. Това е дяволско дело! Трупът лежеше върху леглото миналата нощ. Видях го там при последната си обиколка.

— Последвай ме! — заповяда дон Виторио, изкачвайки се по стъпалата. — Давам ти срок до утро сутринта да размислиш и намериш храбреца, който се е осмелил да слезе в „позите“ и отнесе трупа.

Тъмничарят разбра страшния смисъл на тия думи. Той затрепери от страх: животът му се намираше в опасност.

— Боже всемогъщи, спаси ме от тази бода! Ела ми на помощ! — промълви той в своето отчаяние.

Внезапно, когато великият инквизитор се готвеше да изкачи последното стъпало и да отиде към Стаите на истината, тъмничарят забеляза при светлината на лампата нещо написано по стената. Той направи забележка на инквизитора и насочи светлината срещу надписа.

Тогава Виторио прочете:

„Марино Маринели сам дойде да търси баща си в «позите», за да го погребе във вълните“.

Великият инквизитор побледня. Чертите на лицето му се изкривиха ужасно…