Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Припомняме си, че Луиджи, обхванат от страх, се бе отправил към тъмната галерия, викайки за светлина.
Марино трябваше да вземе някакво решение; той не можеше да разчита на бягство.
Реши да прибегне към хитрост.
Той слезе безшумно със своя товар и се върна отново в подземния затвор. Оттегли се в дъното на страшното място, твърдо решен да продаде скъпо живота си, ако полицаите се опитат да го заловят.
Една светлина на върха на стъпалата…
Луиджи бе хванал лампата, която Марино бе оставил, и се готвеше да слезе към железните врати. Изведнъж светлината угасна. Марино не можа да разбере какво стана. Действително, знае се, че дожесата, дотърчала на помощ на своя съпруг, обзет от страх, му бе изтръгнала фенера от ръцете и бе го отвела в неговите апартаменти.
Марино вече беше се успокоил. Той се готвеше да продължи опасната си работа, когато се разнесоха стъпки.
Марино не загуби присъствие на духа и успя да изиграе неприятелите си.
Той се хвърли решително върху почвата, криейки се зад тялото на дожа, за да не издаде присъствието си в подземието. Трупът бе поставен върху сламата, както по-рано, и нищо в положението му не издаваше, че за няколко минути е бил изтръгнат от своята почивка.
Тежката желязна врата се отвори. Дожесата слезе по стъпалата, придружена от една запалена лампа. Тя се ограничи да констатира, че трупът се намира на обичайното място, после обзета от този инстинктивен ужас, който изпитват живите от контакт с мъртвите, тя напусна бързо затвора, без да поглежда местата.
Тогава Марино излезе от ужасното си скривалище и се ослуша.
Той чу стъпките на дожесата малко по малко да се отдалечават и да заглъхват под сводовете.
Когато тишината изпълни отново подземията, той излезе и с вълчи стъпки се изкачи по стълбата, водеща към галерията. Бледата светлина на един фенер, окачен на стената от тъмничаря, прозираше през полуотворените врати и вадеше стъпките на героя.
Тогава, изпълнен със смелост, реши да подиграе инквизиторите и техните полицаи. Той вдигна един бял камък, откъртен от стената и написа надписа, който дои Виторио прочете следната нощ.
След това се върна в подземието, взе трупа в ръцете си и излезе отново от затвора със своя тежък и зловещ товар.
Спокойствието владееше и в горните галерии.
Марино напредна предпазливо по дължината на стената, която отделяше стаите на инквизиторите и достигна безпрепятствено стълбата, където се отделяха галериите, водещи към салоните и апартаментите на съдиите.
Там никой друг не би могъл да се ориентира. Но Марино познаваше чудесно всички ъгли и ъгълчета на палата. Той разумно избягна опасните галери и тръгна наляво по един мрачен коридор, който водеше към една врата за подвижния мост над канала Орфано.
Изведнъж, когато бе направил едва няколко крачки в коридора, чу глух шум от тежки стъпки и силни възбудени гласове, които отекнаха далеч под сводовете.
Той постави на пода товара си и се прилепи към стената.
След малко група полицаи, носещи запалени факли, се появи в голямата галерия. Те разглеждаха на всички страни, после се отдалечиха, без да разгледат коридора, в който се криеше Марино.
Беглецът реши да почака, докато настъпи мълчание, но скоро двама часовои дойдоха и започнаха да се разхождат от една галерия в друга. После други дойдоха да ги сменят. Марино не можеше да напусне скривалището си.
— Денят вече настъпи; един слънчев лъч се промъкна през външната врата на галерията.
Положението на безстрашния незаконнороден оставаше опасно. Той бе принуден да дочака следната нощ…
— Часовете преминаваха един след друг. Нещастният Марино продължаваше да стои прилепен към стената, борейки се със съня и глад, които го измъчваха.
Но той имаше свещената задача да изтръгне баща си от ръцете на своите неприятели и това благородно чувство му вдъхваше смелост. Той забрави лишенията и мислеше само за успех на своето странно приключение.
След дълго чакане, което му се стори цял век, Марино предположи, че вечерта е настъпила и се приготви да се измъкне.
Часовоите бяха напуснали галерията.
Той се увери за последен път, че никой не го следеше, че никакъв полицай не бродеше наоколо, и отвори бавно, тихо вратата на подвижния мост. Предчувствието му се оправда. Нощта покриваше вече със сянката си Орфано, страшилището за невинните жертви.
Върна се бързо при трупа на баща си, взе го на ръце и го отнесе в своята гондола, която стоеше още привързана, там, където я бе оставил.
Постави трупа в дъното на лодката, с извънредна предпазливост, после хвана греблата и започна своето опасно пътуване.