Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Той реши да опише с лодката си голяма дъга и да отиде на другия бряг на канала.
С помощта на няколко сръчни удари на греблата негърът поведе лодката покрай мраморната стена и я спря на малко разстояние от балкона, където двете дами разговаряха.
Той привърза лодката о една желязна халка, забита в стената, изправи се в лодката и хвърли наоколо изпитателен поглед.
Той бе много предпазлив, понеже се страхуваше да не разбуди заспалия лодкар или да привлече вниманието на двете дами.
Щом се увери в своята безопасност вниманието му се насочи единствено върху двете дами.
Той прилепи ухо до стената и заслуша техния разговор.
Узна веднага, за голяма своя радост, че двете говореха високо и ясно и думите им можеха да се схванат.
Те още си разменяха комплименти по случай срещата си.
— Виж ги, колко са любезни и учтиви една към друга! — промълви негърът на себе си. — Кой може да каже, че те се мразят смъртно и на драго сърце биха се разкъсали взаимно!
— На какво щастливо обстоятелство дължа честта за вашето посещение, сеньора? — попита племенницата на папата своята августейша гостенка.
— На един щастлив случай, който едновременно благоприятства и двете ни — отговори дожесата.
— Говорете по-скоро, Величество, за да споделя вашата радост!
Обаче, дожесата бе малко въздържана. Страхът от опасността, на която се излагаше, ако бъде открита, я изпълваше с безпокойство. Тя познаваше строгостта на наказанията, които я заплашваха.
— Не се страхувайте, Величество! — й каза Мадлена Боргез, за да я успокои. — Вашето посещение има личен характер и няма никаква връзка с папския посланик. Доверете ми без страх радостната новина, която желаете да ми кажете. Ние сме сами. Никой не ще чуе нашия разговор.
Успокоена и окуражена от благи думи, Катерина започна разговора:
— Успехът на нашия план оправда надеждите ни — каза тя. Нашата неприятелка е победена и пленена, благодарение ловкостта на нашите пратеници. Спомняте ли си за двамата полицаи, които натоварихме преди известно време с една деликатна мисия? Единият бе Пиетро, а другият Себастиано…
— Да, Величество, спомням си! Ние им обещахме, мисля, богата награда, в случай на успех.
— Е, добре! Те са изпълнили своето обещание, сеньорита Боргез! Пиетро дойде днес при мен и ми предаде важното съобщение. Анунциата е сега в наша власт. Двамата полицаи са проникнали в острова, благодарение на тъмнината, вмъкнали се в палата, заловили са я и са я довели тук върху една от галерите на брат ми.
— И къде се намира тя сега? — запита Мадлена.
— В пристанището, вързана, със закрити очи, лежаща неподвижно, в дъното на една лодка.
Омразната Боргез едва сдържаше радостта си от тази неочаквана вест.
— Пиетро носи и едно друго съобщение, което не може да не ни изпълни с радост, сеньорита — подзе дожесата. — Марино е във Венеция и се разхожда на свобода.
При тази чудна новина, Мадлена потрепери. Тя разгледа инстинктивно около себе си, като че ли се съмняваше да не би безстрашният герой да подслушва нейните думи и да се появи внезапно в палата.
— Това е нечувано, — измърмори тя, — аз не мога да повярвам подобно нещо.
— Истина е — заяви дожесата. — Пиетро ми се закле в душата си.
Мадлена най-сетне се убеди.
— Ще му броя сама обещаните зекини — каза тя. — Той заслужава наградата си.
— Обаче, позволете ми един въпрос, сеньорита. Каква съдба определяте на нашата неприятелка, която сега държим пленена? Измисли ли сте някое средство?…
— Да, Величество. Познавам едно средство, което ще ни отърве от нея, най-сигурното на света.
При тия думи дожесата я прекъсна.
— Пазете се, сеньорита Боргез — каза тя със задавен глас. — Аз съм заедно с почетната си дама, която слуша нашия разговор в съседната стая.
— Не, Анунциата не ще ни избяга този път. Предоставете я на мене, Величество. Вие можете да бъдете сигурна, че Маринели не ще я види никога вече в живота си! Ще ви разкажа всичко, което възнамерявам…
При тия думи Мадлена, подчинявайки се жеста на дожесата, заговори с нисък глас.
Горо напрегна слуха си да чуе нещо по-точно, обаче, не можа да долови нито дума! Реши тогава да напусне своя наблюдателен пост и преследването, и незабавно да пристъпи към изпълнение на плановете си.
Той седна без шум в гондолата си и скоро след няколко силни удари на греблата, лодката се намери на средата на канала и спря пред палата Карманиола.
Това беше проява на безстрашие. Пълен с увереност, негърът се усмихваше, мислейки за осъществяването на плана си.