Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Палатът на великия инквизитор не отстъпваше по лукс и богатство на този на папския нунций. Но зловещият старец, потискан дълги години от самотата, която го обкръжаваше, водеше меланхолично и тъжно, между огледалните стени върху мекия килим, едно безрадостно и безцелно съществуване.
Горо скочи ловко от гондолата, влезе във вестибюла на палата и попита слугата, който се приближи, може ли да говори с първия шамбелан. Негърът знаеше, че последният се ползваше с пълното доверие на своя господар и играеше ролята на шпионин.
Шамбеланът, уведомен от лакея, че един чужденец иска да му говори, дойде, разгледа негъра от петите до главата, но не го позна под новата му дегизировка.
— Няколко думи само, сеньор! — каза Горо със спокоен тон, канейки благородника да го последва в края на канала.
Но любимецът на Карманиола се показа недоверчив. Поколеба се дали да приеме поканата на Горо…
— Това е едно важно съобщение — каза негърът с доверителен тон.
— Говорете!
— Дали сеньор Карманиола е в момента в палата.
— Сигурно…!
— Е добре, нека сеньорът му предаде веднага това съобщение: Дожесата ще се върне, дегизирана от палата на папския нунций. Тя се намира още там!
Благородникът бе смаян от това неочаквано съобщение.
— Вие от тайната полиция ли сте? — попита го той учудено.
Но негърът, без да отговори на този въпрос, продължи:
— Тя е посетила папския палат с тайна цел. Била е видяна и ясно позната…
При тия думи Горо се сбогува със събеседника си, скочи в гондолата и изчезна бързо в тъмнината.
36. Луиджи дожът
Тази нощ великите съдии седнаха върху кадифените си фотьойли един час по-късно, отколкото обикновено.
Великият инквизитор позвъни с звънчето, поставено върху масата. Веднага един от маскираните слуги се появи в залата на съда.
— Идете при дожесата — му каза дон Виторио с заповеднически тон — и предайте заповед да се яви веднага пред мен.
Слугата се поклони и излезе.
Великият инквизитор се обърна към двамата си помощници, които гледаха изненадани и им предаде част от тайното съобщение, което бе получил през нощта.
Дон Томасо изрази учудването си и намери чудна авантюрата на дожесата.
Дон Марко изказа мнение, че тази афера е от голяма важност и че съдът трябва да вземе решение, без да се бави.
— Съпругата на дожа познава закона — каза той. — Тя има най-малкото право да го нарушава.
— Ние ще чуем нейните обяснения и ще се произнесем — каза дон Виторио. — Обаче, една точка остава неясна. Никой от моите шпиони не е успял да узнае тайната на дожесата. Защо ли е ходила в палата на папския нунций?
— Вярвам — каза дон Томасо с важен глас, — че Катерина Зиани преследва отново някои от своите тайни планове, изковани от нейната амбиция и нейната гордост. Двамата полицаи, които изпратих в Маламоко, ми донесоха, че са видели една лодка да кръстосва в залива и твърдяха, че двама души са напуснали шалупата, за да отидат в палата на дожесата…
— Този мистериозен кораб принадлежи, без съмнение на флотата от блокадата — добави дон Марко, — понеже откакто обсадата на Санта Рока е започнала, не е останал никакъв военен кораб в пристанището на Венеция. Изглежда и моето предчувствие се потвърждава, че дожесата подържа тайни връзки със своя брат, великия капитан.
След малко вратата на страшната зала се отвори широко и Катерина се появи на прага с горди стъпки и надменно държане. Тя не се представяше като виновна, а като обидена и оскърбена жена. Една гордост на владетелка, чиято смелост, се четеше по лицето й, очарователно със своята белота.
Тя направи един студен поклон на съда.
— За първи път, сеньори — каза тя, — вие ме викате да се явя пред вас. Ще ми позволите да изразя учудването си. Аз нося твърде важни съобщения и щях да дойда да ви видя тази нощ, без да дочакаме поканата ви.
— Оставете тия предисловия! — прекъсна я студено и безочливо дон Виторио. — Отговорете първо на нашите въпроси. Вашият разказ ще чуем после. Знаете ли, че едно ужасно обвинение тежи над вас, едно обвинение, което ви засяга не като дожеса, а като венецианка. Вие сте нарушили грубо закона! Вие знаете, повече от всеки друг, че е абсолютно забранено на всеки благородник или чиновник на републиката, даже и на самия дож на Венеция да прониква в някои чуждо посолство, особено тайно. Едно такова отиване е най-подозрителното. То представлява престъпление, висше предателство!
При тия думи, произнесени с леден и сух глас, дожесата не можа да сдържи едно потреперване.
Два часа едва се бяха изминали, откак тя бе напуснала папския палат и вече инквизиторите бяха уведомени за всичко. Нейното височайшо достойнство не срещна никаква милост пред омразата им. Тя, дъщеря на един от най-влиятелните благородници, сестра на великия капитан, бе изправена пред съда като някое просто момиче от народа.