Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Негърът се подчини.
— Къде ще отидем, сеньор? — запита негърът, който не разбра добре думите на господаря си.
— Ние ще отидем в открито море, Горо. Там ще извършим погребението!
Негърът разбра. Той не отговори нито дума, а хвана греблата.
Лодката премина така едно доста дълго разстояние. Когато сянката на лагуните изчезна напълно от хоризонта и когато островът Сан Николо изглеждаше като една тънка ивица, Марино каза на гребеца да си почине и лодката остана за момент почти неподвижна върху спокойните води, които лекият ветрец едва набраздяваше.
Цялата природа почиваше.
Лекият ветрец галеше водите и движеше бавно облаците.
В този момент незаконнороденият стана и се обърна към морето с тия думи:
— Връщам ти твоя любим, Адриа! Връщам ти Марино Гримани, твоя покоен съпруг. Някога ти замлъкваше и задушаваше гнева си, когато той ти говореше. И сега той ще почива в твоята гръд и ще вкуси в мир почивката, дължима на един дож!
И морето се бе смълчало наистина, като че ли от уважение към тържествената минута…
Вятърът бе изчезнал. Шумоленето на вълните бе затихнало.
Граф Санта Рока се хвърли на колене до тялото на стария си баща и започна да се моли. Горещи сълзи блеснаха в очите му и се търколиха по бузите му.
Горо също коленичи и целуна дрехите на мъртвия.
Марино стисна за последен път ръцете на дожа Гримани.
— Татко — каза той с тържествен глас, — ти сега си освободен от ужасните мъки. Ти най-сетне намери така желаната почивка. Но твоят дух не ще престане да живее в мене и да ме напътства. Любими татко, направи щото твоят син по великодушие да прилича на тебе. Заклевам се в последния ден на твоето земно пребиваване, че ще отмъстя на негодниците, които отнеха честта и спокойните дни на твоята старост… Приеми го Адрия, приеми твоя съпруг, величествено и гордо море, остави го да вкуси в твоите глъбини вечната почивка!…
Марино взе трупа в силните си ръце, носле го спусна бавно, нежно във водата. Появиха се малки водни кръгове, после водната повърхност се изравни.
Съпругът на морето бе погребан във вечния си гроб!
— Сега да се върнем на остров Сан Николо — каза Марино с глух, задушен от вълнение глас.
После сам заби греблата в това море, което тържествено бе приело своя царствен съпруг.
38. Славните останки от победените
Марино и Горо трябваше да прикрият цялата си скръб, научавайки ужасното съобщение за поражението на Санта Рока.
Кралят на острова присъстваше незабелязано на четенето на прокламацията за неговия провал, за смъртта на привържениците и приятелите му.
Господарят и робът излязоха от редовете на тълпата.
Маринели, по-рано така горд, така самоуверен, се чувствуваше непоносим товар. Сълзи бяха замрежили очите му…
Обаче, едно нещо го бе приятно поласкало. Народът го аплодираше. Народът за първи път, отказваше мълчаливо да взема участие в празненството, на което го канеха.
Двамата мъже се завърнаха бързо към моста Риалто, обзети от мрачните мисли. Там намериха гондолата си.
— Санта Рока е загубена! — каза героят. — Моята колония е почти унищожена, жена ми е грабната, но аз не губя кураж. С шепата храбреци, които ми остават, аз ще направя чудеса.
Марино гореше от нетърпение да види оцелелите хора от неговата малка армия, да ги окуражи и да почне отново разрушителното дело.
Но той реши да тръгне сам. Даде нареждане на Горо да остане при старата Людовика Марчело и да бди над нея.
— Бъди разумен! — му препоръча той. — Грижи се, щото на старата Луала да не липсва нищо; набави нужните провизии; не издавайте вашето присъствие на острова!
После той подаде на Горо пълната си кесия.
— Не зная колко ще трае моето отсъствие — добави той, — но аз мисля да се върна през време на карнавала. Когато дните за дегизирането започнат, маскирай се и ти се промъквай навсякъде. Слушай разговорите на тълпата. Осведоми се за състоянието на армията, за имената на началниците. Вземи точни сведения, понеже те ще послужат за основа на бъдещото ни дело.
Горо се закле да изпълни точно заповедите на своя господар.
В този момент гондолата достигна до остров Сан Николо. Двамата мъже скочиха на земята, привързаха лодката о едно колче и се отправиха към лодката на Маринели, която се намираше на няколко метра по-далече.
Господарят повтори наставленията си, натовари негъра да предаде на Луала сърдечните му поздрави, после лодката се отдалечи с бързината на стрела по направление към Брандоло, където платноходът на Маринели бе пуснал котва.