Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Катерина бе привършила разказа си за преживените ужаси.
Великият инквизитор, чиято ирония се бе изпарила, отговори на дожесата с няколко успокоителни думи.
— Аз ще ви придружа при дожа, сеньора — каза той. — Но преди това искам да чуем известието на Пиетро.
Един слуга получи заповед да въведе гондолиера в черната стая.
Последният влезе след малко и се поклони дълбоко пред тримата съдии.
— Ти си напуснал ескадрата, която обсаждаше Санта Рока — каза Виторио с важен тон. — Какъв е предметът на твоята мисия?
— Господари — отговори запитания, — аз вярвам, че трябва да ви уведомя, че незаконнородения не се намира вече на острова. Великият капитан и офицерите подозират, че Маринели се крие във Венеция.
Съдиите изглеждаха смаяни от тази изненадваща новина.
Пиетро започна да разказва своето невероятно приключение при проникването в палата на граф Санта Рока.
— Ние успяхме, — каза той, — да отвлечем жената на незаконнородения и да я доведем във Венеция.
При тия думи дожесата прекъсна разказа на полицая и се обърна към съдиите с умоляващ тон.
— Отстъпете на молбата ми и ще ви бъда вечно признателна, сеньори — каза тя. — Постановете съпругата на дожа да бъде предадена в моите ръце! Аз съм, която натоварих двамата гондолиери да я отвлекат и да ми я предадат!
Дон Виторио й обеща да задоволи молбата й, после разпита Пиетро за състоянието на неприятелите.
Шпионинът не можа да даде на дон Виторио пълни сведения, понеже решителната битка, действията по дебаркирането и нахлуването бяха започнали след тръгването на двамата полицаи и тяхната плячка.
Дон Виторио освободи Пиетро, стана и напусна съда, придружен от дожесата.
Те прекосиха многобройните приемни салони, наредени с голям лукс, и стигнаха най-сетне в частните апартаменти на дожа на Венеция.
Великият съдия бе пожелал да придружи дожесата, за да разпръсне своите лични страхове. Съмняваше се да не би дожът, в своята лудост, да разкрие някой от тайните, които знаеше.
Когато двамата посетители се доближиха до стаята, те чуха един ужасен, сатанински смях. Ехото на смеха прозвучаваше зловещо от коридор в коридор и грамадните голи стени го връщаха още по-ужасен.
— Светлина! Да ми донесат светлина! — викаше Луиджи. — Не виждате ли тази сянка, този страшен призрак, който се промъква край стената.
Катерина отвори тихо вратата на стаята, в която се намираше дожът, пазен от двама доверени слуги, които ту се приближаваха до своя господар, ту се отстраняваха от него, когато го обземаха силни пристъпи.
В момента, когато дожесата проникна в стаята, Луиджи бе усърдно зает с изострянето на една великолепна кама, която бе обсипана с диаманти. Други оръжия, а именно две скъпи саби, бяха поставени върху масата. Нещастникът бе така погълнат от работата си, че не видя влизането на великия инквизитор и Катерина.
Последната направи знак на двамата лакеи да се оттеглят веднага и да затворят вратата след себе си.
Двамата слуги излязоха. Дожесата и великият инквизитор се намираха сами с обезумелия.
Последният пак се развика:
— Бързо Луиджи, бързо — промърмори той. — Приготви се да се защитаваш, защото духовете скоро ще пристигнат. Светлина, светлина, за да се уплашат и да избягат, смъртта обитава в тъмнината. Светлината я плаши и ослепяла. Да, аз ще победя и ще я смажа…, — и при тия думи той размаха буйно оръжието, което държеше в ръка. — Аз не искам да се срещам вече с трупа на Гримани.
Последните думи потвърдиха безпокойството на великия инквизитор. Дон Виторио се страхуваше дожът да не разкрие някои важни тайни. Той се доближи и го запита.