Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Вашите думи действително представляват едно тежко обвинение, сеньор — отговори тя с глас, който леко трепереше, — но моята съвест е спокойна…
— Имайте добрината, сеньора, да не ни отговаряте с неясни фрази — я прекъсна грубо великият инквизитор. — Знаете, че нашето време не е скъпо. И така отговаряйте кратко и разбрано на нашите въпроси.
Дон Виторио продължи тогава разпита на дожесата.
— Признавате ли, че сте били снощи в едно чуждо посолство? Признавате ли, че сте направили посещението си забулена, за да се прикриете от чуждите погледи?
— Да! — отговори тя с нисък глас.
— Кай палат сте посетили?
— Палата на папския нунций!
— Имахте ли намерение да говорите с този посланик? Сторихте ли го?
— Не, сеньор!
— Кого посетихте в палата?
— Племенницата на папата, сеньорита Боргез, която се намира във Венеция и живее в папския палат. Ние сме във връзки от дълги години. Аз й направих едно обикновено приятелско посещение.
— Вашето посещение е имало и друга цел!
— Тази цел не е друга, освен тая, заради която аз бях решила да се явя още тази нощ пред вас.
При тия думи великият инквизитор не скри изненадата си.
Зад неговата черна качулка, очите му внезапно светнаха със странен блясък.
— Вие смятахте да направите на тази чужденка разкрития, които би трябвало да знае само Съветът на тримата?
Този неочакван въпрос отчая Катерина.
— Сеньори — каза тя, — вие се стараете да очерните моята постъпка чрез погрешно тълкуване на най-малките подробности. Моля ви да не дирите престъпление там, където не съществува! Благоволете да чуете обясненията ми. Сеньорита Боргез изпитва голяма омраза към незаконнородения Маринели. Тя е дошла във Венеция да ни помогне да го погубим! Тази е работата, която ме отведе при сеньоритата. В случая няма предателство, а напротив заслуга на отечеството!
— Вие трябва да дадете още няколко обяснения, — подзе дон Виторио. — Ние узнахме, че един от корабите на обсадната флота е пристигнал тук. Знаете ли?
Дожесата отговори със спокойствие на въпроса на съдията и го запита не желае ли да бъде въведен Пиетро, който слязъл от този кораб, носещ специално известие.
При тия думи тъга се изписа по лицето на Катерина.
— Тази новина — каза съпругата на дожа — е ужасно нещастие, катастрофа, която интересува цяла Венеция!
— Кажете я! — прекъсна е инквизиторът нетърпелив. — За какво говорите?
Катерина се приближи до голямата маса, тапицирана в черно и отговори с нисък глас от страх, да не бъде чута от някой слуга…
— Луиджи Гримани, дожът, полудя през последната нощ!
Дон Виторио подскочи от стола си при тази изненадваща новина. Двамата му помощници проявиха също живо изненадата си.
— Да, сеньори, — подзе дожесата. — Дожът, моят съпруг, е обезумял. Колебаех се, дали да ви направя това разкритие, но сметнах, че мой дълг е да го сторя. От много години, забелязах, че моят съпруг проявява безпокойство и странно вълнение. Понякога той не можеше да намери спокойствие и почивка. Моите усилия да го успокоя останаха напразни… Посред нощ той става и се разхожда из палата. Слиза инстинктивно към тъмния затвор, в мрачните „пози“, като че ли някаква тайна мисъл не го оставя на мира…
Инквизиторите си размениха бързи погледи.
— Тия му пристъпи траеха обикновено малко. Аз не се безпокоях много, надявайки се, че те ще изчезнат малко по малко. Внезапно миналата нощ камериерките ми влязоха в спалнята ми. Лицата им бяха бледи, уплашени. Те се хвърлиха в краката ми и молеха да отида бързо в коридора, който водеше към Стаите на истината. Спомних си тогава една ужасна сцена, станала преди няколко дни. Луиджи, влизайки една сутрин в стаята ми, се появи пред мен олюляващ се, с блуждаещ поглед, с разбъркани коси, с измърсени дрехи, като че ли бе прекарал нощта в подземните затвори. Той трепереше с цялото си тяло и се смееше, произнасяйки несвързани думи. Не можах да узная истинската причина за тази временна лудост. Така обезумял, той изглеждаше, че се бори срещу някакъв невидим дух… Едва успях да го успокоя.
— Разкажете ни сега събитията от миналата нощ! — каза великият инквизитор.
— Добре. Тия уплашени жени ми казаха, че дожът се намирал пак в коридора, който минава край Стаите на истината и бил обхванат от необяснимо безпокойство. Облякох се бързо и се отправих в тъмните галерии, за да търся Луиджи. Видях го в състояние, което ви описах. Взех ръката му в моята. Тя трепереше, както и цялото му тяло. Каза ми със задавен глас, че бил се натъкнал на един труп, после срещнал един фантом по стълбите, когато слизал в „позите“. Опитах се да успокоя нещастника и да го отведа в неговите апартаменти. Накарах го да легне, като някое дете и стоях при него докато заспи, изтощен от вълнението, което бе преживял. Приготвих се да дойда да ви намеря и да ви разкажа всичко, но ужасно предчувствие ме накара да се завърна в стаята на болния. Видях го изправен, разхождащ се като обезумял в стаята и викащ без прекъсване да го заведат в „позите“, за да види фантома, който го докарал до лудост. За да го успокоя, обещах и изпълних молбата му. Един пазач ни придружи с фенер в ръка. Ние действително намерихме един труп, лежащ на дъното на дупката. Намерихме също останките от фенера, който е висял в коридора и чието изчезване е обезпокоило пазача. Един ден измина от ужасната нощ. Никакво подобрение още не е забелязано в състоянието на нещастника.