Вихърът на Жътваря

— Да. След като Брол го няма, цялата вина за снощните безредици пада изключително върху Фактора. Ще има последствия, несъмнено.

— Търсачо на истината, този бунт все още не е приключил. Ще продължи и тази нощ, ще кипне от бедняшките квартали с още по-голяма сила и ярост. Ще има нови щурмове на имението на Летур, а скоро и на всички негови имоти и владения из Дрийн, а тях той няма да може да защити. Казармите ще са под обсада. Ще има грабежи. Ще има клане.

Орбин се беше навел над масата, търкаше мазното си чело.

— Значи е вярно. Финансов колапс.

— Империята залита. Тръст „Свобода“ е смъртно ранен. Когато хората научат, че е имало и други бунтове, от град на град…

— Тайст Едур ще се разбудят.

— Да.

Очите на Орбин се приковаха в неговите.

— Има слухове за война на запад.

— На запад? Какво имаш предвид?

— Нашествие от морето, което, изглежда, е съсредоточено срещу самите Тайст Едур. Наказателна кампания, след флотите. Далечна империя, която не е приела добре избиването на нейни граждани. А сега — и сведения за Болкандо и съюзниците им: трупат сили на границата.

Венит Сатад отвърна с крива усмивка:

— „Съюзът“, който изобретихме ние.

— Така е. Поредната сбъркана схема на Летур Аникт.

— Едва ли само негова, Орбин. Патриотистите бяха съществени участници в тази пропаганда.

— Жалко, че не мога да го отрека. И тъй, връщаме се на онази единствена дума, която запълни ума ми на мястото на „чест“. Намирам те тук, в Дрийн. Венит Сатад, разбери ме. Знам какво правиш за своя господар и знам колко добре го правиш. Знам това, което дори Карос Инвиктад не знае — нито пък имам интерес да го просвещавам. По отношение на теб.

— Искаш вече да говориш от свое име? Не на Патриотистите?

— Да остана жив, да.

— Тогава думата наистина не е „чест“.

Орбин Търсача на истината, най-опасният човек в Дрийн, пресуши чашата си и се отпусна на стола.

— Седиш си тук, сред касапницата. Хора минават забързани покрай теб и те виждат, и макар на външност и осанка да не си нищо, забелязват те, и още как. И мраз стиска сърцата им, а не знаят защо. Но аз знам.

— Значи разбираш, че трябва да удостоя Летур Аникт с една визита.

— Да, и ти желая успех в нея.

— За съжаление, Орбин, намираме се в момент на криза. В отсъствието на Надзорник Брол Хандар на Летур Аникт се пада да възстанови реда. Да, той може да се провали, но трябва да му се даде възможност да успее. В името на империята, Орбин, очаквам от теб и агентите ти да помогнете на Фактора по всякакъв възможен начин.

— Разбира се. Но от вчера съм загубил тридесет и един агенти. А онези от тях, които имаха семейства… никой не беше пощаден от възмездието.

— Тъжната истина, Орбин, е, че всеки, който е възнаграден от тирания, рано или късно трябва да понесе такава съдба.

— Говориш така, все едно си доволен, Венит.

Длъжникът и слуга на Раутос Хиванар си позволи лека усмивка, докато посягаше за чашата си.

Орбин го погледна объркано.

— Разбира се, не вярваш, че една тълпа е способна на справедливост.