Спомен за светлина

Командният пост гореше и излъчваше такава горещина, че Мин трябваше да спре.

- Задръж - каза Сюан, притегли с Единствената сила тънка водна струя от една близка каца и ги обля. - Ще се опитам да изгася пламъците. - Насочи малък воден стълб към командния пост. - Добре. Хайде.

Мин кимна и скочи през пламъците, Сюан скочи след нея. Всички стени вътре бяха пламнали и изгаряха бързо. От тавана капеше огън.

- Там - каза Мин и примига да махне сълзите от горещината и пушека. Посочи тъмните фигури, които се бореха в средата на помещението до пламналата маса с картите на Мат. С него като че ли се биеха трима-четирима души. Светлина, всички бяха Сиви - не само един! Тюон лежеше на пода.

Мин притича покрай тялото на една мъртва сул-дам до няколко стражи. Сюан издърпа с Единствената сила един от Сивите настрани от Мат. Труповете на мъртвите стражи бяха като тъмни петна на пода. Една дамане все още бе жива, свита в ъгъла, и гледаше с ужас, каишката й бе отпусната на пода. Нейната сул-дам лежеше неподвижно до нея. Явно бяха изтръгнали каишката от ръката й и след това я бяха убили, докато се бе опитвала да си върне дамане.

- Направи нещо! - извика Мин на дамане и я сграбчи за ръката.

Но дамане само поклати глава и заплака.

- Да те изгори дано…

Таванът на сградата запращя. Мин се втурна към Мат. Един Сив беше мъртъв, но имаше още двама, в униформите на сеанчанската стража. Мин едва можеше да ги види - бяха нечовешки невзрачни. Напълно неразличими от всичко наоколо.

Мат изрева, промуши с нож един от мъжете, но копието му го нямаше. Мин не знаеше къде е. Мат се хвърли безразсъдно напред. Защо?

„Тюон”, осъзна Мин и се закова на място. Един от Сивите тъкмо коленичеше над неподвижното й тяло, вдигна кама и…

Мин хвърли ножа си.

Мат рухна на пода на крачка от Тюон - последният Сив го беше посякъл в краката. Ножът на Мин се завъртя във въздуха, блесна на пламъците и се заби в гърдите на Сивия над Тюон.

Мин си пое дъх. Не помнеше да е била толкова щастлива в живота си от това, че ножът й е излетял точно. Мат изруга и изрита с ботуш нападателя си в лицето. Довърши го с ножа, а след това грабна Тюон и я вдигна на рамо.

- Сюан също е тук - викна Мин. - Тя…

Мат само посочи. Сюан лежеше на пода. Очите й се бяха втренчили нагоре невиждащи и всички образи над нея бяха изчезнали.

Мъртва. Сърцето на Мин се сви. Сюан! Все пак тръгна към нея. Не можеше да повярва, че е мъртва, макар че дрехата й бе изгоряла от огъня, поразил и нея, и половината стена до нея.

- Навън! Бързо! - каза Мат и се закашля, бе притиснал Тюон до гърдите си. Бутна с рамо обгорялата стена и я проби.

Мин простена и се отдръпна от мъртвото тяло на Сюан. Примига, за да махне сълзите, бликнали и от пушека, и от скръбта. Закашля се и тръгна след Мат. Въздухът навън миришеше толкова сладко, беше толкова _хладен_.

Сградата зад тях изпращя и рухна.

След няколко мига гвардейците на Смъртната стража ги обкръжиха. Никой не се опита да вземе Тюон - която все още дишаше, макар и едва-едва - от прегръдката на Мат. Ако се съдеше по очите му, едва ли щяха и да могат.